готови за екзекуция, мой ръководител, който отговаряше за
съответната бригада, даваше заповед за стрелба. Тъй като
стояха на колене на ръба на масовия гроб, жертвите веднага
падаха в гроба. Охранявани, наблизо чакаха реда си лицата, които
трябваше да бъдат застреляни след това. Надзиравах лично
екзекуциите, които описвам тук, и се погрижих да няма
посегателства. Зондеркоманда 4 е убивала също така жени и
деца. През септември или октомври 1941 година от Айнзацгрупа С
ми предоставиха мобилна газова камера и екзекуциите вече се
извършваха по този метод.
Прочетох предходните показания, които се състоят от пет
страници на немски език, и заявявам, че това е цялата истина, доколкото ми е известно. Имах възможност да нанеса промени и
поправки в тях. Дадох ги доброволно, без да ми е обещавана
награда и без въздействието на каквато и да било принуда или
заплаха.
Нюрнберг, 6 юни 1947 г.
(Подпис)
Бодо Ритер
Джейми усети хлад, който като че ли се опитваше да разяде
костите му. Не заради ужасите (смъртта на петнайсет хиляди мъже,
жени и деца, както и на бог знае още колко), а заради безстрастния
начин, по който Ритер ги описваше. Нямаше съжаление, нито вина
или тъга, само студено, коравосърдечно излагане на факти.
А след фактите идваха списъците. Лвов. Домобрил. Житомир.
Мелница. Ново селища. Волуня. Злочов. Дрогобич. Каменка и
Стрий. До всеки украински град имаше прилежен отчет за
цифроманите бюрократи на Химлер. Евреи, еврейки, еврейски деца,
комунисти, партизани. Броенето започваше с десетки души, след
това стотици и в крайна сметка – при пролома Бабий Яр край Киев –
десетки хиляди.
А след списъците – реалността. Свидетелски показания. От
войници, които бяха видели ужасите лично: от хора, които бяха
взели участие; от оцелели, които бяха изпълзели голи и окървавени
от ямите на смъртта и някак бяха оцелели да разкажат историята.
Тела, струпани на пластове едно върху друго; живите – легнали
върху мъртвите в очакване да бъдат убити на свой ред. Отчаяните
стонове на ранените. Малка ръка, протегната от пясъчен гроб в
безмълвна молба да я довършат. Кръв, извираща от земята на
фонтани, докато убийците се опитват да прикрият чудовищността на
престъпленията си. Войната на Бодо Ритер.
— Мили боже! – Джейми улови погледа на младия мъж отсреща.
— Да, и това е само върхът на айсберга. Най-малко четирийсет
зондеркоманди
са
действали
зад
фронтовата
линия
при
напредването на германците в Русия от брега на Балтийско море до
Кримския полуостров. Нацистите били изключително горди от това,
което правели, и си водели подробна документация. За щастие,
някои от тях преживели войната и затова хора като Ритер са
20
изправени на съд. Разбира се, Вермахтът , СС и местните милиции
често им вършели мръсната работа, така че числата, които виждате в
тези документи, са минимални стойности. Вероятно между един и
половина и два милиона мъже, жени и деца и то без да включваме
руските военнопленници, са били избити за период от две години.
— Ритер звучи така, разумно. – Джейми поклати глава при тази
мисъл. – Просто още един ден в офиса.
Крие кимна.
— Хора като Ритер са разсъждавали само в бройки. Командирите
на айнзацгрупите били юристи и полицаи, нацистки партийни
функционери. Попитайте ги защо са го направили и те ще свият
рамене и ще ви отговорят, че само са си вършели работата.
Подчинявали са се на заповеди.
Джейми се зачете в много по-краткото второ изложение,
направено от същия човек няколко дни след първото.
През юли 1942 годила се разболях, което не е необичайно за
войници с нашата задача. Нашата работа вземаше своята дан
дори и от най-силните. Помолих да бъда прехвърлен в някоя бойна
единица, но тъй като Химлер бе наясно с конкретните ми
експертни познания, бях командирован в нова експериментална
команда, която по-късно стана известна като Geistjaeger 88.
Ритер изброяваше конкретните задачи и сфери на работата си, а