накрая бе приложил списък на личния състав. Почти всички в него
бяха мъртви или изчезнали.
SS Standartenführer Бодо Ритер, SS Sturmbannführer Макс
Дорнбергер, SS Untersturmführer Герд Волф, SS Untersturmführer
Бернт Хартман“…
Когато стигна до последната страница на папката факсимиле на
смъртния акт на Бодо Ритер след обесването му в затвора
„Ландсберг" през 1950 година, Джейми вече бе изтощен. Въпреки
това остана още час, за да си направи копие от показанията на
Ритер, преди да потегли към дома. Когато излезе през портите на
комплекса „Дъксфорд", младият мъж, с когото бе говорил преди
минути, вдигна телефона в кабинета си.
— Искахте да научите, ако някой проявява интерес към файла на
Бодо Ритер, нали?
VIII
— Мисля, че открих нещо за вас.
— Извинете, може ли да повторите? Връзката не е много добра.
С кого разговарям?
— Обажда се Джейми Синклер. От Лондон. Говорихме за
Geistjaeger SS.
Надяваше се връзката да е достатъчно лоша, за да скрие
разочарованието му от факта, че Дани Фишер не го помни.
Но детектив Фишер току-що бе приключила четиринайсетчасова
смяна, която включваше дълго ровене из най-голямото сметище в
Бруклин в издирване на изчезнали части от тяло, така че на
вцепенения й ум му беше необходимо малко време, за да разпознае
англичанина със сексапилния акцент.
— О. здравейте.
— Мисля, че имам информация за вас – заяви Джейми.
— Давайте.
Отне му около секунда да схване, че „давайте“ означава
„казвайте“.
— Geistjaeger 88 е създадена през 1942 година като конкурент на
организацията за плячкосване на произведения на изкуството на
Херман Гьоринг. Само че била малко по-тясно специализирана.
— Ъ-ъ?
— Задачата й била да издирва произведения на изкуството и
исторически артефакти, свързани с окултното. Химлер вярвал, че
ако успее да впрегне силата на миналото, Третият райх ще може да
конструира свръхоръжия, които биха позволили на Хитлер да
постави света на колене. Става въпрос за неща като лъч на смъртта и
летящи чинии.
Джейми обясни манията на бившия баварски фермер по
произхода на арийската раса, която го подтикнала да изпрати
експедиции до Тибет и Сибир в търсене на подземните градове на
врил – митичен народ, за когото се твърди, че населявал потъналата
Атлантида.
— Освен това смятал, че Копието на съдбата, копието, с което
бил прободен Христос на кръста, има магически сили, които биха
помогнали на нацистите да постигнат световно господство. Бернт
Хартман е един от хората, на които било наредено да издирят този
артефакт. Хартман не бил стандартният есесовец. Повечето от тях
били точно такива, каквито ги виждате по снимките – високи, руси и
с много германски вид: с глави във формата на куршум и квадратна
челюст. В началото на войната трябвало да имат безупречно съдебно
минало и можело да ги изхвърлят, дори ако им липсвал един-
единствен зъб. Според беглото описание, което Ритер дал на
разпитващите, Хартман бил нисък, кльощав и току-що освободен от
затвора в Хамбург, където лежал за банков обир. Ритер бил умен
тип. След като го назначили в командата, много бързо схванал, че
работата изисква екип със специфична комбинация от таланти. Сред
въпросните таланти била способността да отвориш заключена каса,
без да взривиш или да изгориш онова, което се намира вътре. Тук
идвал ред на Хартман. Ритер го харесал и той станал касоразбивач и
неофициален талисман на Geistjaeger 88. Командата преравяла цяла
Европа в търсене на предмети с религиозно или ритуално значение.
Насочила се към музеи, частни колекции, църкви. Издирвала кости
на светци, трески от Христовия кръст – такива неща. Един от най-
добрите хора на Химлер, човек на име Валтер Шеленберг, след края
на войната пише, че е прекарал месеци в обикаляне на църкви из
Италия. Там търсел последното известно копие на трактата на
римския историк Тацит „Германия“, защото се смятало, че в него са
най-ранните сведения за произхода на германските народи. Има
теория, че Шеленберг намерил меча на Карл Велики, краля на
франките, но дори да е така, той е изчезнал заедно с хиляди други
съкровища в края на войната. За меча се твърди, че е бил използван
в магически ритуали. Химлер обичал такива неща. Окултизмът бил