неговата страст.
— Мислех, че страстта му е била изтребването на евреи.
— Всъщност е убивал доста неохотно, поне физически, но не това
е най-важното. Geistjaeger 88 работела в южната част на Русия, в
Румъния, Унгария и Франция, но при ожесточените битки след
десанта в Нормандия бита принудена да се оттегли обратно в
Германия заедно с всички останали. Открих конкретен цитат, според
който през май 1945 година са защитавали Райхсканцеларията
заедно с много други подразделения на СС.
— И как ни помага това?
— Техният командир Standartenführer Бодо Ритер оцелял във
войната. Изглежда, се е измъкнал, преди да попаднат в капан.
Повечето от останалите са убити, а двама от тях просто изчезнали.
— Нека позная, Хартман!
— Бернт Хартман и Макс Дорнбергер.
Последва пауза, докато Дани Фишер обмисляше имената.
— Какво знаем за Дорнбергер?
— Общо взето. Нищо, освен че е бил политически офицер на
командата, което вероятно означава „бесен нацист“.
Известно време Дани премисля какви възможности им дава
новата информация, но не се сети за нищо. Затова пък й хрумна
друго:
— За малко да забравя! Имам една снимка, която бих искала да
погледнете. Веднага ще ви я изпратя по електронната поща.
Джейми чу кликването, когато тя изпрати съобщението, и
двамата зачакаха писмото да пристигне в пощенската му кутия.
— Е, какво прави детектив от нюйоркската полиция, когато не
лови убийци? – попита, за да запълни тишината.
— Да не би да флиртувате с мен, господин Синклер?
Джейми се засмя.
— Ако наистина е така, ще трябва да се обръщате към мен на
малко име.
— Спи, господин Синклер. Работи, яде и спи. Животът на
полицейския детектив не е чак толкова привлекателен като този на
търговеца на произведения на изкуството.
Канеше се да разсее абсурдното й заблуждение, че животът му е
бляскав, но компютърът го уведоми, че електронната поща е
пристигнала. Писмото съдържаше прикачен файл и Джейми кликна
два пъти върху него, за да го изтегли.
— Изчакайте само секунда.
— Разбира се, колкото време ви е нужно.
На екрана се появи изображение на едно-единствено
стилизирано око с извита вежда над него. Изглеждаше му странно
познато, с изключение на едно нещо.
— На пръв поглед бих казал, че изглежда египетско.
— На същото мнение са и нашите експерти. Проблемът е, че не
можем да намерим нищо, което да свързва мъртвото семейство или
някой от потенциалните убийци с Египет. Трябва да ви питам нещо.
Дали символът от снимката може да има връзка с нацистката
команда „Ловци на духове“ или пък с Хайнрих Химлер и манията му
по окултизма?
— Добър въпрос.
— И отговорът е?
— Нямам представа.
Джейми долови разочарованието й на другия край на линията.
— Може да ми помогнете, ако кажете къде е открит символът.
— Беше върху една от жертвите.
— Какво по-точно имате предвид с това „върху“?
— По-конкретно ли?- Дани се поколеба, не беше сигурна колко
информация да му разкрие. – Ами, беше издълбан върху челото й с
върха на ловен нож. Какво мислите за това?
IX
Изминаха три дълги дни от последния монолог на стареца. Три
дни на разочарование и съмнения. Паул Дорнбергер едва се
осмеляваше да напусне болничната стая на баща си, да не би да
пропусне нещо жизненоважно. Беше се обадил на работодателя си и
помоли за няколко дни отпуск с оправданието, че старецът навярно
умира. На моменти това изглеждаше самата истина. Макс се луташе
между полусъзнание и кома и през изминалите седемдесет и два
часа не бе изрекъл почти нищо. Паул бе прекарал първите няколко
часа в трескаво очакване. Какво се е случило след това? Какво са
открили, когато в крайна сметка са избягали от вечния мрак?! Но
по-късно дребният червей на съмнението бе започнал да дълбае
мозъка му. Дали полудяваше? Наистина, само луд би повярвал, че
Макс Дорнбергер е преживял тази приказка отпреди две
хилядолетия. Имаше десетина причини, поради които историята
можеше да е в главата на баща му. Възможно бе да я е прочел в
някоя книга или да е сцена от сюрреалистичен филм от трийсетте
години. Умът на стареца се разпадаше. Спокойно можеше да я е
измислил. Във всеки случай Паул си губеше времето тук. Имаше
обаче и друга възможност, заради която си струваше да продължи.