Някой го ритна в стомаха и изкара целия му въздух, но Джейми
се опита да се изправи на крака, за да избегне силещите се ритници.
Как можа да забрави за палката? Този път пострада лявата му
страна, а той бе в състояние да се защити, колкото и един инвалид.
Падна по лице в мръсотията и в ноздрите го блъсна миризма на
кучешка пикня.
Не можеше да помръдне и мускул. Още докато си го помисли,
един от тях – може би Синята качулка – замахна апатично с крак.
Обувката само облиза бузата му, но въпреки това болеше адски.
Някой зарови пръсти в косата му и повдигна главата на Джейми.
— Човекът казва да се оттеглиш – изръмжа в дясното му ухо:
звукът сякаш идваше от много далеч. – Разбра ли, шибаняк?
Човекът казва да се оттеглиш!
Джейми пробва да отговори, но още се опитваше да схване
смисъла на чутото. Да се оттегли? От какво? Кой човек? Без
предупреждение лицето му избухна – забили бяха носа му в земята.
Джейми усети вкус на желязо в устата си. В очите му имаше сълзи. –
Казах, зацепи ли, шибаняк? Кимни, ако ме разбираш.
Някак успя да кимне.
— Защото, ако не го направиш, следващия път няма да бъдем
толкова нежни, мамка му! А междувременно ето ти това заради
Джими!
XI
Паул Дорнбергер оправи синята си копринена вратовръзка и се
приближи до непретенциозната дървена врата в триметровия
каменен зид, над който бе опъната електрифицирана бодлива тел.
Стигна до нея, натисна звънеца и с усмивка погледна нагоре към
немигащото око на охранителната камера. Знаеше, че вътре в
къщата Джерард (британец от Бирмингам с предпочитание към
едносричните разговори) ще разгледа внимателно лицето му със
студени очи, след което ще използва софтуера за лицева
идентификация, за да е сигурен, че на мястото на Паул не стои друг
човек, подложил се на пластична хирургия. Вратата се отвори с леко
щракване и разкри почернялото от слънцето лице на Винс, бивш
сержант от „Делта форс". За един момент (картината нямаше да е
пълна без това) той изглеждаше разочарован, че не може да го
застреля, но бързо му мина. Калифорниецът отпусна своя „Хектер и
Кох МР5“ и въведе Паул вътре. В Лондон бе необичайно друг, освен
въоръжен полицай да носи оръжие. Тази къща обаче била
предназначена за клон на посолството на бившата съветска
република Молдова и бе дипломатическа територия. Какво влизаше
и излизаше от дипломатическата мисия не интересуваше никого,
освен Олег Самсонов. Съседите биха могли да се разтревожат от
количеството оръжия, които често се мяркаха в градината. Само че
такива нямаше, тъй като Самсонов бе купил и двата съседни имота.
Винс придружи Паул по целия път нагоре по настланата с чакъл
алея, покрай камерите и между датчиците до къщата: огромен
модернистичен куб от матирана стомана и армирано огледално
стъкло. Основната жилищна част бе на горните етажи, приземните
помещения и мазето бяха отделени за кухните, спалните на
обслужващия персонал и гаража за автомобилите на собственика –
десет еднакви лимузини и спортните му коли. Дорнбергер бе почти
сигурен, че притежателят им никога не е карал, която и да било от
тях. Приближиха се до стъклена врата в ъгъла на приземния етаж и
Дорнбергер набра кода на деня. Последва ново изщракване, когато
тя се отвори към вътрешно стълбище. Изкачване нагоре по
стъпалата – общо двайсет и четири на брой – с ясното съзнание, че
Джерард наблюдава всяко негово движение и дори при най-беглото
съмнение може да изолира стълбището и да го напълни с
обезвреждащ газ. Най-накрая стигна върха и още една клавиатура,
след което вратата се отвори и Паул влезе в зоната за сигурност.
Джерард вдигна поглед от мониторите си.
— Закъсня с три минути.
— Добро утро и на теб, Джерард. Ходих на посещение при баща
си в болницата.
Джерард кимна и записа информацията в компютъра си, където
трябваше да попълва всяко отклонение от рутинната практика.
— Добро утро, Паул! – Усмивката на Кени, бивш командос от
Австралийските специални военновъздушни сили, прикриваше
факта, че той е най-смъртоносният убиец в къща, пълна със
смъртоносни убийци. – Някакво подобрение у стареца?
Дорнбергер сви рамене.
— Правят всичко възможно.
Кени кимна съчувствено и отвори стоманената врата към