основните апартаменти.
До остъкления офис на Паул се стигаше по коридор, облицован с
руски икони от тринайсети век; до него имаше огромна всекидневна.
В центъра на помещението бе разположен голям куб от метал, който
приличаше на неръждаема стомана. Паул Дорнбергер знаеше, че
конструкцията се издига и образува ядрото на сградата – триетажна
паникстая. Комбинацията за ключалката й бе известна само на
собственика и на съпругата му. Паник стаята бе проектирана да
издържи рухването на сградата и можеше да устои на всичко, освен
на ядрена експлозия.
Секретарката бе оставила на бюрото в офиса му списък с
конкретните интереси на собственика за деня. Паул прекара един
час на компютъра и телефона в събиране на информацията, от която
се нуждаеше за брифинга си с четирийсет и първия по богатство в
света. Точно в десет сутринта се изправи и почука на вратата на
кабинета на Олег Самсонов, който имаше изглед към парка.
— Влез.
— Добро утро, сър.
По настояване на милиардера говореха на английски, но Паул
Дорнбергер би се справил напълно свободно и с руски, както и с още
няколко европейски езика. Езиковите умения бяха само едно от
предимствата му, взети предвид при кандидатстването за личен
асистент на Самсонов.
— Какво е първото за днес. Паул?
— Обичайният преглед на световната икономика, сър. В Гърция
има ситуация, която може да ви заинтересува.
Видя как очите на хищника светват. Олег Самсонов умееше да
надушва слабостта, както големите котки долавят аромата на кръв, а
реакцията му бе също толкова смъртоносна. Син на високопоставен
чиновник от КГБ. преди перестройката Самсонов отговарял за вноса
на компютри за нуждите на Комунистическия младежки съюз. Там,
където другите виждали края на системата, която ги е изхранвала
цял живот, Олег видял възможност. Имал чуждестранни доставчици
и мрежа от търговски обекти, необходими му били единствено
разрешително за внос и пари, за да задейства плана си. Използвал
комбинация от усилена работа, пълна безпощадност и контактите на
баща си и така за две години създал бизнес империя, а в края на
третата имал банка. Само че банковото дело в постсъветска Русия
било опасен бизнес. Съперниците и бизнес партньорите на Олег се
оказали изключително предразположени към инциденти и той
разбрал, че е само въпрос на време, преди да му се случи същото.
Големият му шанс дошъл през 1995 година, когато използвал
банката си като обезпечение, за да вложи капитали в петрол, газ и
стомана на голямата разпродажба на държавните предприятия на
Русия. По време на последвалия неизбежен икономически колапс
банката, принудена да просрочва кредитите си, вече висяла като
воденичен камък на врата на някой друг. Успехът не прави човек
популярен, особено ако е постигнат с цената на препитанието на
толкова много хора. Когато новото хилядолетие настъпило, с
благословията на приятеля си Владимир Путин Олег се преместил в
Лондон, сърцето на световния финансов капитал. Тук той водеше
относително скромно съществуване като за член на най-елитния
икономически клуб на планетата. Докато другите милиардери се
занимаваха с футболните си клубове и свръхлуксозните си яхти,
Олег Самсонов просто търсеше следващия си милиард и изкачваше
стъпало след стъпало в класацията на световните богаташи. В
Лондон Олег се чувстваше в безопасност от недоволните казаци,
които негодуваха, че печалбите от мините и нефтените им находища
отиват в офшорни банки, вместо да се реинвестират в обеднелите им
градове, както и от бившите си приятели в руската мафия, които все
още не разбираха, че да ги зареже с безполезна банка е просто добър
бизнес ход. Естествено, той знаеше, че най-голямата опасност идва
от тези, които са най-близо до него. Познаваше хора, убити от свои
приятели от детинство. Олег Самсонов признаваше единствено
лоялността, която може да се купи на цена, непосилна за никой друг.
Ето защо безопасността му бе поверена на бивш капитан от
специалните части, понастоящем съветник по сигурността. Избрал
бе хората си предимно измежду ветераните от стария си полк, освен
няколко доверени външни лица като Винс, с когото бе работил в
Ирак и Афганистан. Бяха общо двайсет и работеха денонощно на