смени от шест човека.
Олег и Паул продължиха да работят, докато Самсонов обяви
почивка и отиде да обядва със семейството си в частните им покои
на горния етаж. Дорнбергер щеше да се върне на бюрото си за кафе
и сладкиш – още едно от нещата, с които бе спечелил симпатиите на
работодателя си. Подобно на охраната, Паул не беше женен и
живееше като монах. Това му позволяваше да посвети цялата си
енергия на човека, който му плащаше заплатата.
Милиардерът се обърна на прага.
— А, Паул, за малко да забравя. Как е баща ти?
— Все още се бори, сър.
— Хората от болницата вършат ли си работата?
— Разбира се, сър. – Самсонов не се интересуваше от здравето на
възрастния мъж, а само дали си струваше парите. В края на
краищата, той плащаше за лечението. – И ви благодаря, сър.
Руснакът кимна.
След минути едно малко момче се втурна в кабинета няколко
крачки преди изтормозената си английска бавачка. Детето се хвърли
в скута на Дорнбергер, а Паул се усмихна и разроши тъмната му
коса. Добро момче беше, с пъргавия ум на баща си и елегантните
черти на майка си, но като всички хлапета на неговата възраст и то
бе събрало твърде много енергия в малкото си тяло.
— Ей, Дмитрий, не виждаш ли, че съм зает? А и ще те чакат за
обяд.
Предаде детето обратно на бавачката, която го отведе въпреки
шумните му протести.
Когато двамата изчезнаха нагоре по витата стълба, усмивката на
Паул се стопи. За миг внимателно поддържаната му маска се
пропука и разкри съвсем различен човек. Телефонът иззвъня.
— Дорнбергер.
Слуша няколко минути, преди да върне слушалката на мястото
й.
Още една крачка напред.
XII
— Боже мой, Джейми, какво ти се е случило?!
Джейми Синклер се усмихна, доколкото можеше – не беше
лесно, тъй като носът му напомняше на спукана футболна топка.
Получил бе и няколко шута в ребрата, но в крайна сметка
нападателите се умориха да се забавляват и избягаха. Един от тях с
удовлетворяващо накуцване. След известен размисъл му се прииска
да беше счупил крака на хулигана. От друга страна обаче, това
вероятно щеше да му спечели престой в спешното отделение.
— Нищо сериозно не е станало – отвърна. – Ще изглеждам
много по-добре, след като се поизчистя.
Чак тогава забеляза високата фигура, очертана от слънчевата
светлина, която струеше от прозореца на офиса.
— Това е детектив Фишер, ъ-ъ. Дани. Дошла е, за да те види от
Америка.
За Джейми това бе един от онези мигове на изумително
просветление, които се случват само няколко пъти в живота. Нещо
като момента, в който царят осъзнал, че е гол. Имаше две
възможности: да влезе в режим „брътвеж ", както го подтикваше
инстинктът му, или да й представи мъжа, когото детектив Фишер
очакваше – изтънчен и космополитен, само че със скъсано палто,
смазано лице и разкървавен нос.
Избра вариант две и пристъпи напред, за да се ръкува с нея.
Ефектът щеше да е по-добър, ако не се беше спънал в кошчето за
хартия.
— И така, какво се е случило с вас? – попита Дани Фишер, след
като Гейл слезе по стълбите, за да им донесе кафе.
Тъй като нямаше представа защо са го нарочили, Джейми реши,
че е излишно да й разказва подробности. Вместо това обясни
накратко:
— Крадци. Просто имах лошия късмет да се заядат с мен.
Тя оцени раните му с проницателен професионален поглед,
сравни ги с обяснението и след това се втренчи в него. Плени очите
му с хипнотичен и леко подигравателен поглед. У Джейми се обади
предупредителен звънец – сега бе моментът да се обърне и да
избяга. Само че нямаше къде да иде, а и не бе във форма за бягство.
Стъпка по стъпка.
— Нима! Винаги е по-добре да им се даде това, което искат. Не че
често имам подобни проблеми у дома. Тези момчета разпознават
ченгето от една пресечка разстояние. Какво откраднаха?
— Всъщност нищо. Някакви хора се появиха, докато се борехме.
Дани протегна ръка, но пръстите й не докоснаха синината на
лицето му.
— Трябва да е била доста сериозна борба. Вие сте късметлия,
господин Синклер. Имам слабост към героичния типаж, но е можело
да ви убият.
Джейми откри, че се усмихва. Детектив Дани Фишер
изглеждаше много висока, а тялото й сякаш бе съставено изцяло от
ръбести остри ъгли, което го наведе на мисълта, че какъвто и да е