физически контакт с нея вероятно би го разкъсал на парчета. Човек
не би нарекъл лицето й красиво: всъщност дори не беше хубаво.
Устата й бе прекалено широка, носът – една идея по-дълъг, а сините
й очи приличаха на блестящи остри сапфири. Беше от онзи тип
лица, които запомняш завинаги, без да си виждал втори път.
Присъствието й доминираше тясното пространство, но това бе
свързано по-скоро с личността, отколкото с физическия й ръст.
Дани Фишер проучи още веднъж офиса с големина на кибритена
кутия. Вгледа се в износения килим и олющената боя, в бюрото на
изпълнителния директор, където хаосът и редът се бореха помежду
си за надмощие.
— Вие сте онзи, който е намерил картината на Рафаело, нали?
Онзи Джейми Синклер?
Прииска му се тя да се бе постарала повече да прикрие
недоверието си.
— Точно така.
— Очаквах нещо малко по….
— Просторно? – подхвърли той, но реакцията й му подсказа, че
не е улучил.
— Просторно, да. Казаха, че сте получили някаква огромна
награда. Милиони дори.
— Кой го е казал?
— Хората, които ви препоръчаха.
Джейми сви рамене.
— Все така казват.
— И какво, не сте взели и пукната пара за откриването на
картина, която струва сто милиона долара? Това изглежда малко
грубо.
Игривостта в гласа й го подтикна да обясни:
— Имаше предложение за откривателски хонорар. Само че
германското правителство не прие особено радушно дребния въпрос
за задържането на улики в разследване на убийство, така че се
получи забавяне. – Британското правителство също не се бе отнесло
благосклонно, но това бе друга история. – Десет експерти казват, че
Рафаело е точно това, което изглежда, но двама, винаги са двама, искат да докажат, че не е така, за да видят името си във вестниците.
Един от тях вярва или твърди, че вярва, че е фалшива, а другият
смята, че е рисувана от чирак на Рафаело. По същата логика можете
да кажете, че “Мона Лиза" е рисувана от чирак на Леонардо и пак
няма да сте далеч от истината. Въпросът би трябвало да се разреши
сравнително бързо, но „бързо“ в света на изкуството означава около
трийсет години. Вие американка ли сте?
Дани му хвърли поглед, който казваше: ,.Това майтап ли е?“,
само че с главни букви.
— Просто последната американка, с която се запознах, се оказа
израилтянка.
— Не се получи, а?
Джейми се улови, че споделя повече, отколкото възнамеряваше:
— Тя не беше сигурна коя е, а пък аз бях влюбен по-скоро в
човека, когото смятах, че е.,не в онази, която се оказа.
— Колко познато.
Той примигна. Дани Фишер имаше навика да изкарва хората от
равновесие и щеше да му отнеме известно време да свикне с това. За
щастие, Гейл му даде възможност да се възстанови, като се втурна
през вратата. Жонглираше с две кафета и някакъв голям пакет.
— Имаш колет – каза, останала без дъх. – Май е някоя от
книгите ти с картини. Имаш ли нещо против да потеглям. Джейми?
Нали си спомняш, казах ти, че имам среща с майка ми?
— Книги с картини ли? – попита Фишер, когато другата жена си
тръгна.
— Когато мога да си го позволя, събирам книги за Рафаело –
обясни Джейми. – Тази сигурно е от изследователската фондация. –
Бутна настрани пакета. – Аз, ъ-ъ, не….
— Не сте очаквали да ме намерите тук?
— Да, точно така. Не очаквах. Изненадахте ме.
— Ами, нещата в Бруклин вървяха малко мудно, освен това ми
беше време за отпуск. – Сега беше неин ред да свие рамене. – Никога
не съм била в Лондон, така че, стори ми се добра идея да се отбия.
— Да се отбиете? – Джейми дори не се опита да прикрие
недоверието си.
Дани се обърна и хвърли поглед през прозореца. Ако човек
проточеше врат, можеше да види другата страна на тясната улица
четири етажа по-долу.
— Онзи тип там, точно срещу входа ви, разглежда с доста голям
интерес скъпи бижута вече повече от трийсет минути. Само че не
изглежда като човек, който ще купува годежен пръстен. Виждали ли
сте го преди?
Джейми се промъкна покрай бюрото и отиде при нея. Мъжът
носеше късо и грубо работническо яке – от онези, които по
необясними причини бяха излезли на мода отново. Черна скиорска
шапка скриваше по-голямата част от главата му. Навярно беше на
около трийсет и пет години. Джейми беше сигурен, че не е от
нападателите му; никога не го бе виждат.
— Не.