мъгла на падащия мрак и първите бледи светлини, които
предвещаваха здрача.
— И така, имаме семейна вражда. Братя, които водят борба
помежду си и синовно отмъщение. Това би могло да е интересно.
Досега не сме разглеждали подобна възможност за разследването.
Утре ще накарам някой да се заеме с нея.
— Но!
— Но мисля, че освен ако в семейството няма истински психопат,
което, признавам, не може да се изключи, методиката на убийството
я прави малко вероятна. Някой се е наслаждавал на тези убийства, особено на жената и децата. Това просто не изглежда като
отмъщение на роднина. Във всеки случай, ако държиш да
подчертаеш връзката със Сет и Озирис, не би ли нарязал мъжа на
четиринайсет парчета и да ги разпръснеш от Бруклинския мост?
— Може би има и друга възможност.
Дани се извърна от прозореца, за да го погледне.
— Имах чувството, че ме дразниш. Синклер. Започвам да те
харесвам.
Нещо в гласа й го накара да потръпне.
— Което ни отвежда пак към Хатор. Тази дама е малко
загадъчна. Била е богиня на небето и небесна кърмачка, което я
превръща в сила на доброто. Но е също така богиня на
разрушението и кръвопролитията.
— Е, и? Нали вече се съгласихме, че Окото на Ра не е нашето око?
— Да, но Хатор понякога е изобразявана като крава или пък носи
на главата си украса от рога на крава със слънчевия диск между тях.
Ето така. – Джейми начерта груба скица с леко извитите навън рога
и кръга между тях. – Проблемът е, че тя не е единствената богиня, която се свързва с кравата. Има и предположение, че Хатор може да
е смесица от богини или да се бърка с друга богиня.
— Нека позная, Изида.
— Как разбра?
— Никога не играй покер с ченге. Джейми, лицето ти потрепва
по-често от муцуната на катерица с тикове!
— Благодаря за съвета – усмихна се. – И така. Хатор и Изида
имат доста общи неща и реших да се поразровя малко. Системата за
картотекиране беше донякъде хаотична, но намерих това в един стар
брой на „Списание за египетски изследвания“ от началото на
двайсети век. Това е само една академична бележка, но, виж сама.
Подаде й онова, което беше преписал, и тя прочете:
От проучването на откъслечни доказателства, открити в
редица важни обекти, считам, че мога да предположа с известна
доза сигурност следното: Изида в образа на Богинята майка
понякога е изобразявана на фараонските фризове като единично
око. Окото на Изида, макар да е със същия стил като Окото на
Хор, се различава от него по добавената кървавочервена сълза в
десния ъгъл.
Дани нямаше нужда да гледа разпечатаното изображение.
— Този белег в ъгъла. – Тонът й стана още по-настойчив. –
Съдебният лекар смяташе, че извършителят го е причинил от
бързане или от прекален ентусиазъм, докато е дълбаел в челото на
жертвата или докато тя се е борела. Възможно е обаче да е сълза, нали?
— На това ми заприлича.
Дани поклати глава.
— Това е страхотно, но все още не виждам накъде ни води. Освен
ако не успеем да свържем мъртвите с някой странен култ или пък
онези от Geistjaeger 88 с бабата на Клеопатра и малко египетски
фокус-мокус, нямаме особен напредък.
— Така е – призна Джейми. – А как ще реагираш, ако ти кажа, че
Окото на Изида може би не е просто красива картинка на стената на
фараона!
Дани Фишер не се опита да прикрие недоверието си, когато на
следващата сутрин двамата се срещнаха за закуска в Британския
музей.
— Хайде, Джейми, та това е книга с приказки!
— Не са приказки, детектив, а митове. .Митове и легенди на
Античния свят“, ако трябва да сме точни: само дето са в оригинал –
на немски език.
Mythen und Legenden der Alten Welt определено се отличаваше
сред хилядите научни томове, наредени по рафтовете. Написана
преди Първата световна война, книгата явно е била безсрамно
популистка. Разположено над заглавието, половин златно слънце
заемаше центъра на червен платнен фронтиспис, а лъчите от златен
варак се простираха към полетата. Джейми прегледа набързо
събраните в книгата истории, сред които британската легенда за
крал Артур и Светия Граал, съдбата на Атлантида и изгубения град
Елдорадо. По-голямата част обаче, която вероятно е била и най-