атрактивна, съдържаше истории за изгубени съкровища: потопени
испански кораби, натоварени със злато, пиратски съкровища,
богатствата, натрупани от Ордена на тамплиерите и погребани в
криптата на феодал от дванайсети век.
— Ето тази ни трябва!
— Не мога да чета на немски език. – Напрегнатата усмивка на
агент Фишер му подсказа, че тя не си пада много по сутрините.
— Нямах време да го препиша както трябва вчера – обясни
Джейми. – Така че най-бързо ще стане, ако аз превеждам, а ти си
водиш бележки. Става ли?
Дани бръкна в дълбоката си дамска чанта и измъкна цифров
диктофон, който постави на бюрото.
— Бележки, а?
Не, определено не беше в настроение сутрин.
— Странното е, че английската версия на книгата е била
открадната преди три седмици. – Джейми сви рамене. – Но
предполагам, че може да е просто съвпадение.
— Защо не ми каза по-рано? Когато разследваш убийство, не
съществува такова нещо като съвпадение. Е, какво пише?
— Разказва се историята на легендарното и уж митично
съкровище на царица Дидона. Предание, което първо се появява в
„Енеида" на Вергилий.
Джейми я погледна за потвърждение, че не се налага да й
разяснява историята на родоначалника на римляните Еней и
бягството му от Троя, а тя го възнагради с опасно присвиване на
очите си.
— Историята трябва да е възникнала много по-рано.
Съкровището е натрупано от съпруга на Дидона – Сихей,
финикийски жрец, който събирал богатства от всички краища на
Ориента. Но брат й Пигмалнон, цар на Тир, решил, че го иска, и
набързо заклал стария Сихей. Само че Дидона била също толкова
хитра и безмилостна. Преди брат й да успее да предприеме каквото
и да било, тя натоварила съкровището на кораби и отплавала
надалеч. Първо отишла до Кипър, а после и до Картаген, където
много удобно я направили царица. – Джейми се усмихна широко. –
Значи, тя е царица, а е и богата, но дали е щастлива? Не и нашата
Дидона! Защото знае, че някъде там, далеч, Пигмалион все още я
дебне, а отвъд Атласките планини са се надигнали множество алчни
за злато нумидийци. И така, какво прави тя със съкровището?
Погребва го за вечни времена далеч от очите на хората.
Джейми замълча и Дани му хвърли поглед, който сякаш
казваше: „Хубаво, но какво от това?“
— И това би бил краят на историята, само дето към 65 г. пр. Хр. в
двора на император Нерон в Рим се появил мъж на име Цецилий
Бас, който разправял за огромна пещера, пълна със злато. Бас дори
описал начина, по който било подредено то и размера на кюлчетата.
Нерон, чиито ексцесии почти били разорили Римската империя,
спешно се нуждаел от пари и решил да изпрати експедиция, която
да вземе съкровището. Е. ако Нерон не бил толкова луд като Бас, би
могъл да се спре за малко и да се запита защо човекът не е донесъл
повече доказателства със себе си. Доколкото знаем, експедицията
никога не се завърнала.
— Може би аз пропускам нещо, но какво общо има това с моето
разследване?
— Посещението на Бас и изпращането на експедицията са
описани от римския историк Тацит и повторени от по-късен автор.
Светоний. А това е интересно, защото, доколкото ми е известно,
оцелелите текстове описват съкровището на Дидона най-общо. Само
тази версия на историята включва истински подробности.
— Е, и?
— От всички съкровища най-голямото бе златната Корона на
Изида, великолепно изкована от древни майстори. В центъра й
блестеше грамадният скъпоценен камък, известен като Окото на
Изида.
XIII
Миризма на кръв изпълни ноздрите на Паул Дорнбергер, докато
изучаваше банковите извлечения, свалени от компютъра на
английското семейство Хартман. Спомни си отчаяния танц на
стареца, докато се бореше със стоманената примка, която Паул
бавно стягаше около врата му, преди да пререже гърлото му. Жалко,
че жената вече бе мъртва и не беше в състояние да оцени смъртта на
съпруга си. Това бе тъжното - винаги някой трябваше да умре пръв.
Паул се намръщи при спомена за опръсканите с кръв стени.
Необходимо ли бе толкова насилие? Възможно ли бе да полудява?
Осъзна, че за втори път тази седмица си задава въпроса, и започна
да се бори с непознато чувство на гадене. Постепенно се съвзе и се