— Глупак! Докато търси Короната на Изида, руснакът всъщност
се стреми към Окото, защото без него тя е просто една златна
дрънкулка. Никой, дори богаташ като Самсонов, не би изразходват
стотици хиляди лири, за да я притежава. По някакъв начин е узнал
за истинската сила на Короната. Щом търси короната, неизбежно ще
попадне на следите на Хартман. С ресурсите си ще проследи крадеца
много по-бързо, отколкото ние бихме могли. А където и да отиде
Самсонов, ти ще го последваш.
Паул бе кимнал и се беше наканил да си върви, само че баща му
не бе приключил.
— Паул. – Гласът на стареца бе уморен и сега, като си спомняше
за онзи ден, Паул разпозна първоначалното изтощение, след което
старецът бе започнал да линее. – Има и друга причина. Когато
Самсонов открие следите на Хартман, неизбежно ще попадне и на
моите. Ако това се случи, може да дойде момент, когато ще трябва да
се оправиш с нашия руски приятел. Разбираш ли?
XIV
— Окото на Изида е скъпоценен камък?
Джейми виждаше как вълнението на Дани Фишер нараства,
докато тя обмисляше и преценяваше бързо чутото.
— В центъра й блестеше грамадният скъпоценен камък,
известен като Окото на Изида – повтори той.
— Диамант, значи! Гигантски, огромен диамант.
— Диамант или рубин. Спомни си за червената сълза в символа
на Окото. Има логика.
— Колко голям е един грамаден скъпоценен камък? Колко би
струвал днес?
— Нека не се увличаме, детективе – засмя се Джейми. – Говорим
за една-единствена отпратка в една-единствена книга. При това не е
писана от историк или академик. Както сама каза, това е книга с
приказки.
— Но все отнякъде трябва да е дошла! Прекалено е конкретна.
Описанието е твърде точно. Човек не си измисля такива неща.
— Не се заблуждавай, макар и преди сто години тези момчета са
били в бизнеса с книги.
Дани отправи към него характерния си проницателен поглед.
— Ти обаче не го вярваш.
Джейми не отговори. Истината бе, че искаше да вярва в
съществуването на огромен неизвестен диамант.
— Колко голям може да е? Дай ми най-доброто си
предположение.
Той поклати глава.
— Не знам достатъчно, за да правя предположения. Изчакай тук.
В продължение на пет минути Дани Фишер попиваше много
английската и чужда атмосфера на случващото се край нея в музея,
докато спътникът й се върна с друга книга.
— Единственият голям диамант, за който знам нещо, е Кохинор.
Част е от Кралските бижута, които са...
— Да, Джейми – подхвърли саркастично. – Чувала съм за
Кралските бижута.
— Е, тук пише, че Кохинор, известен още като Планина от
светлина, е с размерите и формата на малко кокоше яйце. И е около
109 карата. Толкова е станал, след като в средата на деветнайсети век
бил шлифован и полиран за кралица Виктория по личното
разпореждане на принц Алберт. Преди обработката е бил 186 карата.
— Срязали са го наполовина?
Джейми кимна.
— Навремето това предизвикало много спорове. Доста хора
смятали, че Алберт, който не бил особено популярен, е оплескал
нещата с настояването си диамантът да се среже. Окото на Изида, за
което се споменава в книгата, ако въобще е съществувало, би
трябвало да е било нешлифовано, все пак е отпреди две хиляди
години, но предполагам, че все пак има вероятност и да е полирано
по някакъв начин.
— И така, колко?
Джейми се втренчи в нея.
— Безценен.
— Хайде де, Синклер, можеш да се справиш и по-добре!
— Кохинор никога не е бил купуван или продаван. Възможно е
да е на около три хиляди години и да е съвременник на нашия
скъпоценен камък. През цялата си история е бил подаряван,
разменян или краден, но предимно краден. Всяко нещо с подобна
стойност се плаща с кръв.
— Колко? – настоя Дани.
— Най-малко сто милиона паунда. Може би много пъти по сто
милиона паунда. Да речем, един милиард долара, но със същия
успех може да са и десет милиарда. Само че никога няма да
разберем, защото Кохинор никога няма да бъде продаден.
— А Окото на Изида?
— Потенциално пак толкова – призна Джейми. – Стига да
съществува.
— О. съществува и още как! – заяви напълно убедена Дани. – Ти
каза, че за всичко с подобна стойност се плаща с кръв. Е. семейство
Хартман са платили за него, а също и британските Хартман, както и
бог знае още колко други. И ако камъкът съществува, трябва да е