оставил следа.
Няколко минути се изучаваха един друг, без да забелязват
суматохата край себе си. Накрая Джейми наруши мълчанието:
— Кой е най-големият британски експерт по Древен Египет?
Дани се намръщи.
— Че откъде да знам?!
— Съжалявам – разсмя се Джейми. – говорех на себе си. Лош
навик. Един от многото ми лоши навици. Както и да е, въпросът бе
глупав, защото ей там ще ни кажат. – Посочи от другата страна на
големия двор, където бе входът на Египетския отдел.
— И защо ни е?
— Казах, че имаме две възможности: да следваме Хартман или
да следваме Окото. Е. ти ще поемеш по следите на Окото. Така сме се
съсредоточили върху символа, че съвсем забравихме за връзката с
Хартман. Ще проуча наличната информация за последните дни
преди падането на Берлин и може да се срещнем отново утре.
— Добре – произнесе Дани бавно и провлечено. – Но аз имам
по-добра идея. Какво ще кажеш да се срещнем по-късно днес и да ме
заведеш на вечеря? На някое хубаво място. Това ще ми хареса.
Джейми се усмихна.
— И на мен.
Първите двама експерти от списъка на Дани бяха заминали да
работят по проекти в Египет (което не беше изненадващо, тъй като
бе сезонът на разкопките), но третият с удоволствие се съгласи да се
срещне с нея. Професор Хелън Дейтън отвори входната врата на
къщата си в Ричмънд, стиснала бърсалка за прах в ръка: две малки
русокоси деца се бяха залепили за краката й. Фишер се представи и
се здрависа с нея.
— Моля да ги извините - усмихна се египтоложката. – Върнах се
от Кайро едва преди седмица и те все още са леко превъзбудени.
Честно казано, предпочитам да съм потънала в прахоляк до шия и
да се разправям с мързеливи египетски работници и заядливи
археолози,
да
не
говорим
за
продажните
служители
от
Министерството на културата. Влезте в кабинета, докато им намеря
нещо, с което да се занимават. Кафе?
— Не, благодаря. – Британското кафе май нямаше почти нищо
общо с американската разновидност, въпреки че беше за
предпочитане пред затоплената вода, която тук наричаха чай.
Въведоха я в пълна с книги стая с изглед към градината, където
Дани изчака завръщането на другата жена. Когато домакинята се
появи, все още държеше бърсалката за прах, но я пъхна разсеяно в
стойка за чадъри с формата на слонски крак. От двете страни на
прозореца бе разположено по едно кожено кресло.
— Прекрасно е! – Дани махна с ръка към прозореца. Ябълкови
дървета и цветни лехи изпъстряха поляната от другата му страна,
сред зеленината още цъфтяха късни рози.
— Уви, всичко е заслуга на мъжа ми и на предишните
собственици. Аз нямам много време за градинарство.
Фишер се усмихна на финия намек и премина на въпроса:
— На първо място, професоре, благодаря ви, че се съгласихте да
ни помогнете. Много сме ви признателни.
— Споменахте за някакво разследване.
— Точно така, разследване на убийство. Младо семейство.
Хелън Дейтън вдигна глава. От опит Фишер знаеше, че повечето
честни граждани с радост помагат на полицията, но споменаването
на убийство винаги ги разтърсва леко.
— И работите с британската полиция?
— Точно така. – Извади документите си за самоличност и
акредитацията, която й бяха издали от Скотланд ярд.
— Ами, не съм сигурна, че мога да допринеса с нещо, но кажете с
какво искате да ви помогна.
Лицето на жената пребледня, докато Фишер й обясняваше за
египетския символ, намерен върху Елизабет Хартман, и теорията, че
убийствата може да са свързани с богинята Изида.
— Както виждате, всичко, което ни кажете за Изида, може да ни
помогне да разберем защо са избрани жертвите.
Хелън Дейтън стана и отиде до прозореца да си събере мислите.
Накрая кимна. Дани Фишер умишлено беше задала въпроса
възможно най-общо, за да позволи на Хелън да се отпусне в ролята
си на експертен свидетел. Изслуша разказа на египтоложката за
Изида, Озирис и Хор, макар че Джейми вече й бе разяснил този мит.
— Изида е Божествената майка и богиня на плодородието. В
египетския пантеон е сред най-великите божества и е сред малкото,
на които са се кланяли и извън границите на страната. Храмове в
нейна чест са издигани из цялата Римска империя, дори в самия
Рим. Смятали са я за най-могъща в магията сред боговете и