бъде платена цена. С кръв.
— Човешко жертвоприношение?
Лицето на Хелън Дейтьн бе непроницаемо, но тя все пак кимна
рязко, сякаш е получила спазъм.
— Това не е всичко. Имах колега, който планираше
изследователски проект за Короната на Изида. Измислил бе безумна
теория, за която говореше само пред доверени приятели. Една нощ,
когато беше пиян, заяви, че съвсем скоро ще докаже, че Короната се
появява в определени моменти от историята. Във времена на раздор.
И всеки път, когато се появи, това е свързано с магии, вещерство и
убийства. – Хелън прегърна по-силно малките. – С убийства на деца.
Дани Фишер затаи дъх.
— Как мога да се свържа с този човек? Би могло да се окаже
важно. Хелън поклати глава и Дани видя, че по бузите й се стичат
сълзи.
— Уви, няма да е възможно.
XV
— Значи този Джералд Мастертън е умрял при автомобилна
катастрофа?
— Вече проверих – кимна Дани. – Няма подозрителни
обстоятелства. Посетил някакъв бар след работа. Блъснал се в дърво
на завой без видимост.
— Просто лош късмет, така ли?
— Аха, още едно от онези съвпадения.
Сервитьорът донесе първото от поръчаните ястия. Джейми бе
избрал луксозен италиански ресторант точно до Портман Скуеър –
от видяното по филмите съдеше, че всички американци си падат по
италианската храна. Когато Дани Фишер пристигна, всички наоколо
я огледаха. Носеше черен копринен костюм с мъжка кройка и сякаш
не ходеше, а дебнеше плячката си. Джейми не беше сигурен дали тя
му прилича на филмова звезда, или на голяма котка.
— Ей, това е страхотно! – заяви Дани с пълна уста. – Наистина
показваш дяволски висока класа. Синклер.
— Налага се заради работата – призна Джейми бодро. –
Клиентите ми едва ли ще се впечатлят от офиса, така че трябва да ги
водя на места като това, да ги храня до пръсване и да ги напивам.
Сега като се замисля, вероятно ще ми излезе по-евтино да си наема
по-голям офис.
— Надявам се, че не се опитваш да напиеш мен. – Дани поднесе
чашата си към него, за да й налее от червеното пиемонтско вино, което бе подбрал към вечерята им: дива кокошка.
Джейми напълни чашата й, като спря на половин сантиметър от
ръба.
— Не ми е хрумвало дори.
Храната беше толкова вкусна, че изчакаха да приключат с
яденето, преди да продължат разговора си.
— И така, какво мислиш"?
— Ти си детективът. – Джейми сви рамене. – Но на мен всичко
започва да ми изглежда все по-смислено. Окото на Изида или
съществува, или е мит. Но ако има хора, които вярват, че могат да се
докопат до диамант на стойност един милиард долара, това е
предостатъчен мотив, за да изтезават и убиват. Обяснява и смъртта
на двете семейства Хартман1 дори и да не ни приближава до
разкриването на извършителя.
Дани кимна бавно.
— Ще се съглася засега. Имаме символа, издълбан в черепа на
жената, който ни свързва с Окото на Изида, а това ни дава мотива: алчност. Но как се вместват тук Мастертън и неговата теория?
— Може би наистина е съвпадение?
— Припомням ви предишния си отговор, съветник.
— Звучи ми като нещо от филм за Дракула. Исторически
артефакт, който периодично се появява през вековете, и изведнъж
местното население започва да оредява.
— Не забравяй, че Дейтън спомена за убийства на деца. А ние си
имаме работа с мъртви деца.
— Да. Но според онова, което ти ми спомена, децата на
семейство Хартман са били убити по някаква причина, макар и
гнусна, чудовищна причина. Не са били пожертвани, не и по моите
разбирания, защото няма доказателства за извършване на ритуал.
Дани мълчеше. Джейми буквално виждаше как детективът
прекарва алтернативните сценарии през ума си; изчака я да
приключи.
— Добре – каза след малко. – Имаме поне някакъв напредък.
Сега ми разкажи за деня си.
— Първо – Джейми отпи глътка вода. – мисля, че интуицията ти
за Хартман не те е подвела. Имаме две групи жертви, свързани с
човек, забелязан за последен път в Берлин през 1945 година.
Короната на Изида е точно от онези артефакти, за чието откриване е
създадена Geistjaeger 88. Ако е била скрита някъде в Европа, най-
вероятно е да се появи точно насред хаоса на войната.
— Грабеж, както при Кохинор.
— Точно така. Грабеж. Второ. Хартман е бил крадец. Нека
предположим например, че Ритер Дорнбергер и Хартман разбиват