на този Армагедон на Третия райх.
— SS Sturmbannführer Дорнбергер и бойна група „Шарлеман“ се
явяват по заповед на генерал Крюкенберг.
Адютантът
на
бюрото
се
усмихна
невярващо
при
изчаткването на токовете и се вторачи в трийсетте мръсни
окървавени плашила, натъпкани на стълбището, от които едва
осем или девет бяха останали без рани. Погледна някакъв лист на
металния плот.
— Още нямам заповеди за вас, Sturmbannführer – каза
презрително. – Ще се наложи да почакате. – И отново се
съсредоточи над документите си.
Извадих пистолета си и го поставих върху папката, от
която адютантът четеше.
— Моите хора се нуждаят от храна. От три дни не са слагали
залък в уста.
Мъжът
премести
поглед
от
мен
към
четиримата
охранители с каменни изражения, чиито картечни пистолети
бяха насочени директно към гърдите ми. Миг на колебание, преди
да реши, че си има по-важни неща за вършене, отколкото да убива
непокорни офицери от СС.
— Заведете тези мъже до трапезарията – нареди на един
дежурен. – Погрижете се да бъдат нахранени.
— И настанени да спят някъде.
Адютантът сви рамене уморено.
— Застреляйте ме, ако трябва, но ще се наложи да се
осланяте на късмета си. Ще видим.
Дежурният ни преведе през масивна врата.
Представете си седмия кръг на ада и Страшния съд, взети
заедно, но заели усойна бетонна гробница, където само
задушливият свръх употребяван въздух излъчва подобие на
топлина. Горната част на бункера беше разделена на тринайсет
или четиринайсет зали; Гъобелс и челядта му бяха настанени в
две стаи отляво, а отдясно бяха помещенията за гостите и
охраната. Широкият централен коридор служеше още за
трапезария и място за съвещания. Някъде в лабиринта сигурно
имаше кухня и складови помещения. Стаите бяха натъпкани със
занемарена орда от униформени мъже и жени – някои от мъжете
бяха пияни, а облеклото на жените покриваше по-малко от
половината от телата им. Други се бяха отпуснали край
стените, докато по-малките деца на Гъобелс играеха около
протегнатите им крака, необезпокоявани от всепроникващата
воня на пот и страх. И на поражение. Ние се взирахме с изумление
в храната и напитките, натрупани навсякъде около нас:
шампанското се пиеше директно от бутилката; месо, сирене и
хляб затрупваха масите, които не са били използвани за по-
плътски цели. Мъжете от „Шарлеман" се спогледаха и се
завтекоха неистово към изобилието от храна. Аз си взех бутилка
„Пилзен“, хляб и шунка и си намерих място до стената; Хартман
дойде при мен и остави картечницата до себе си. Последното
нещо, което чух, преди да потъна в дълбок сън, беше шепотът му:
„Как, по дяволите, ще се измъкнем оттук? “
Можех да остана в дебрите на съня цяла вечност, но ми се
стори, че само няколко минути по-късно ме събудиха с ритници.
Отворих очи и видях мъж в униформа на генерал от СС, който
стоеше над мен, и машинално се изправих на крака. Хартман
остана на мястото си, но бях готов да се обзаложа, че и той е
буден.
— Така значи, преносвачите на покъщнина на Хайни са тук за
големия финал – презрително изсумтя Gruppenfiihrer Йохан
Ратенхубер. - Което е повече, отколкото може да се каже за
скъпия верен Хайнрих. Не бих разгласявал тук на кого точно сте
предани. Шефът ви се е пpoдал на американците и се опитва да си
спаси кожата. Фюрерът би го провесил на кука за месо, ако