Выбрать главу

пътеката между дърветата. Поръчката нямаше да се брои за

изпълнена, ако застреля грешен бегач, нали? Вдигна поглед към

мрачното небе, надвиснало като оловносив покров. Почти се беше

зазорило, но пътеката все още беше обляна от изкуствена светлина.

От кокаина обаче Майрън имаше чувството, че може да вижда и в

тъмното. Не че беше нервен, съвсем не. Само развълнуван. Мразеше

богаташите, а това разглезено бяло момче беше богато. Наблюдавал

го бе как отива всеки ден от лъскавия си апартамент на „Кенсинггън"

до лъскавия си офис на улица „Бонд". Бялото момче си имаше

всичко. Е, Майрън щеше да се погрижи да му отнеме най-ценното.

Долови ритмичните стъпки на приближаващ бегач и забеляза

неонов проблясък, когато лампите край пътеката осветиха

отразителните панели на маратонките му. По-близо. По-близо.

Точно както очакваше. Бегач с тъмна тениска. Свел глава, потънал в

мисли, но със същата височина и структура. Господин Мъж.

Дишането на Майрън се учести. По-близо, още по-близо. Толкова

близо, че вече нямаше начин да се обърне и да избяга. Господин

Мъж. Мъртвец.

Майрън излезе на алеята, вдигна пушката, насочи я към сърцето

на мишената и натисна двата спусъка.

Джейми почти спря, когато мъжът изскочи иззад бронзовата

статуя на Питър Пан и застана на пътя му. Първоначалната му

реакция бе да свърне встрани, но когато видя двете дула на пушката

да се насочват право към него, разбра, че няма накъде да бяга, освен

да се втурне право към нападателя си. Щеше да умре, това бе

очевидно, но поне нямаше да загине, без да се е опитал да се защити.

Изкрещя по начина, на който го бяха научили в армията, и се

хвърли към мъжа с палтото.

Скапаната пушка засече - Майрън не можеше да повярва!

4

Докато виещото банши - връхлиташе върху него с дяволската си

мутра, той отчаяно се бореше със спусъка. Нищо не се случи.

Джейми имаше късмет, че продавачът на оръжия не бе споменал на

Майрън за копчето на спусковия предпазител. Самият Майрън пък

бе така развълнуван от потенциала на новата си играчка, че не си бе

направил труд да попита.

Наистина голям късмет беше извадил, увери се секунда по-късно

Джейми, когато се стовари върху гърдите на Майрън и обърна

дулата нагоре към небето. Защото се оказа, че предпазителят

невинаги предотвратява изстрела. Двата едновременни гърмежа

оглушиха двамата мъже и в страха си Майрън изпусна пушката. Така

остана на милостта на своята раздразнена, опасно уплашена и

войнствена мишена. Майрън беше само на деветнайсет години и бе

висок едва 1.67 м. Джейми бе добре сложен млад мъж, висок 1.83 м,

който се беше боксирал в „Кеймбридж" и се бе обучавал на

ръкопашен бой при хора, които убиваха с голи ръце. Всичко

приключи за трийсет секунди.

— Добре, малко копеле – изръмжа Джейми, след като прикова

по корем нападателя си и стисна ръцете му зад гърба. – За какво, по

дяволите, е всичко това?

Вместо отговор получи низ от интересни ругатни, някои от

които не бе чувал досега. Смени позата си, така че цялата му тежест

падна върху коляното, което бе опрял в гръбнака на Майрън. В

отговор момчето изскимтя от болка, за негово задоволство.

— Виж какво, приятел – прошепна Джейми в ухото на хлапето, –

каквото и да става, ти отиваш в полицията. Въпросът е дали ще

бъдеш цял-целеничък, или на парчета. – Притисна с коляно дясната

ръка на Майрън и хвана лявата му китка с две ръце. – Сега имаш

следния избор: мога да счупя всичките ти пръсти един по един,

усещането е горе-долу такова. – Чу се остро изпукване и Майрън

изпищя от болка. – Това, между другото, е само изкълчено. Бих

могъл да ти извадя ръката от рамото, след което никога повече няма

да можеш да я използваш. – Натисна малко по-силно и бе

възнаграден с още един писък, последван от хленчене, когато

отслаби леко натиска. – Така че ще те попитам отново. Какво беше

това? Защо се опита да ме убиеш?

— Не съм – пое си рязко въздух Майрън. – Само да те ограбя.

Бях отчаян. Исках пари за дрога.

— Олеле, ще трябва да измислиш нещо по-добро. Явно смяташ,

че съм тъп като теб. – Джейми въздъхна и стисна по-здраво ръката

му. – Опитай пак.

— Не! – изкрещя кандидат-убиецът. – Слушай, ще ти кажа! Ще

ти кажа! Някакъв комарджия обяви награда за главата ти, десет