Выбрать главу

Изражението му я накара да се разсмее.

— Наистина не познаваш янките добре, нали, Джейми?

Излязоха от ресторанта и тръгнаха на югозапад под нежното

ръмене на дъждеца. Скоро Дани Фишер сложи ръката си в неговата

и Джейми я стисна. Не разговаряха. Нямаше нужда.

На стотина метра зад тях облечен в черен анцуг и по маратонки

Паул Дорнбергер ги следваше и внимаваше да не изостава. По чиста

случайност откри името Джейми Синклер в папка на бюрото на

Кени. Източник на Самсонов от Британската библиотека бе

уведомил хората му за необичаен и неочакван интерес към „Митове

и легенда на Античния свят“ и някой бе решил, че се налага да

действат. Дорнбергер не одобряваше опита на олигарха да изплаши

артдилъра с помощта на улична банда. Ако беше на негово място,

щеше да направи точно обратното и да наеме Синклер като експерт.

Информацията, събрана за него, не беше впечатляващо четиво.

Поне докато не се стигнеше до момента, когато Синклер открил

картина на Рафаело и влязъл в неясни взаимоотношения с група

неонацисти, както и с мултинационална корпорация, която можеше

да си съперничи по мащаб дори с тази на Олег. Скромно начало в

живота. Добра диплома от Кеймбридж, последвана от неуспех да

завърши „Сандхърст" и непретенциозна кариера в търговията с

произведения на изкуството. Но при преследването на Рафаело

човекът бе показал голяма издръжливост и отлични дедуктивни

способности. Към момента трябваше да го наблюдават, а не да го

провокират. Въпросът бе колко точно знае Синклер за Окото на

Изида.

Дорнбергер следваше сенките, като от време на време се

прехвърляше на странична уличка и изминаваше тичешком

следващите няколкостотин метра. После – обърнал якето си за

джогинг наопаки - се появяваше отново, така че да се вижда

светлоотразителната повърхност. На пръв поглед двойката отпред

като че ли беше спокойна и непредпазлива, но у жената имаше

нещо, което разтревожи Паул, и той се върна обратно в сенките. В

досието на Синклер не се споменаваше за настояща приятелка или

партньорка, но езикът на тялото им подсказваше, че се чувстват

твърде удобно един с друг, за да са обикновени познати. Отбеляза си

наум да я провери.

Съвсем близо до бордюра премина кола, която се движеше с

очебийно ниска скорост. На предните седалки имаше двама мъже, а

пътникът прояви необичаен интерес към разхождащата се двойка.

Чак когато се изравниха с тях, мъжът извърна глава и колата ускори.

Умело изпълнение, което мъжът и жената явно не забелязаха. Паул

Дорнбергер обаче усети, че настръхва. Повтори си наум

регистрационния номер на автомобила и се придвижи малко по-

близо до двойката. Ставаше все по-любопитно.

* * *

— И така, защо момиче като теб реши да стане полицай?

— Отгледаха ме ченгета. Баща ми беше полицай в продължение

на двайсет години, преди да го улучи куршум и да го осакати.

— Трябва да е било много тежко.

Дани сви рамене.

— Не се наложи да се придвижва с инвалидна количка или нещо

подобно. Просто вече не можеше да патрулира. Беше се нагледал на

полицаи, които работят на бюро, и знаеше, че не иска да се занимава

с това, нито пък да отговаря за изтрезвителното. Затова напусна и

създаде собствена охранителна компания. Справи се доста добре. А

твоят баща?

— Никога не съм го познавал. Не знам дори името му.

Не долови емоция в гласа на Джейми, но усети инстинктивно

какво му струва да произнесе тези думи. Придърпа ръката му по-

близо до себе си, така че да усети извивката на гърдите й.

— Някога мислил ли си да разбереш?

— Доста често. Имам писмо от майка ми, в което може би се

споменава името му, но не съм го отварял.

Дани спря и се обърна да го погледне.

— Защо не, по дяволите? Аз бих полудяла, ако не знам.

Джейми се усмихна.

— Допреди две години и аз бих казал същото, но след

изминалата година и случая с Рафаело нещата, се промениха. За

първи път в живота си разбрах кой е истинският Джейми Синклер и

вече не ми беше нужно да знам за баща си, разбираш ли? Както и да

е, като познавам майка си, в писмото най-вероятно заръчва да се

мия зад ушите и да си сменям чорапите всеки ден.

Дани забеляза осветена от прожектори сграда зад дърветата в

Хайд парк и отиде да я погледне през металната ограда. Джейми