застана по средата на широкия тротоар и зачака.
— Ей това ми харесва в Лондон! Винаги има какво да видиш.
— Има – съгласи се Джейми. – Тъжното е, че когато живееш тук,
почти не го забелязваш.
Непознат мъж вървеше целенасочено към тях. Дани още
надничаше през оградата, когато Джейми го съзря. Първо забеляза
връхната му дреха – тъмно моряшко яке, което сякаш крещеше
предупреждение. После силно съсредоточените му присвити очи,
разположени на разгневено лице с обеца на носа. Мъжът вече
вдигаше ръка, когато Джейми видя пистолета: голямо автоматично
оръжие, към чиято цев бе прикрепен дълъг цилиндър. Заглушител
значи, като че ли това имаше някакво значение.
Джейми явно бе извикал, защото Дани се обърна към него със
смесица от страх и ужас на лицето. Беше твърде далеч, за да му
помогне, но вече се движеше към него. Куфарчето беше в лявата му
ръка и инстинктът му подсказа да го използва като щит. Само че
инстинктът му се оказа твърде бавен. Дългият цилиндър подскочи
нагоре и настрани. Джейми чу остро „пук!“ и усети как нещо му
изкара въздуха. Докато отхвърчеше назад, си помисли, че втори
куршум го е улучил някъде в гърдите. Само че Джейми вече губеше
съзнание. Все още не го болеше, само се бе вцепенил целият, но
знаеше, че и болката ще дойде. Странното беше, че все още падаше.
Дали светът винаги се забавя, когато умираш? Чу трясък, когато си
удари главата в бетона (сега вече болка не липсваше), и за секунда
му причерня. Бореше се за въздух, опитваше се да надвие болката.
Докато лежеше парализиран, над него се надвеси тъмна фигура и
запречи уличното осветление. За миг Джейми помисли, че вече е
мъртъв, но зрението му се проясни и той видя черен тунел, ръка и
тесни очи под тежки вежди някъде високо горе. Извърна глава, за да
не види куршума, който в крайна сметка щеше да го убие.
Тъмната фигура пренебрегна писъка на Дани Фишер и по-
гледна надолу, право в обърканите очи на Джейми Синклер,
насочила оръжието си в него. Сто бона и почивка. Лесни пари.
Увеличи натиска върху спусъка. Два в гърдите и един в главата.
Никой не би оцелял след това. Когато летящата чанта го халоса по
главата, мъжът не разбра какво го е ударило. Отчете само, че е
голямо и тежко. След това го връхлетя пищящо банши, което изби с
ритник пистолета от ръката му. Навремето Джако Бонета бе
участвал в много улични свади. Знаеше кога да се бие и кога да бяга.
Мишената бе мъртва или скоро щеше да бъде. Противникът му може
и да беше жена, но знаеше как да се движи и бе спечелила
преимущество. За момент се разтревожи за пистолета си, само че
носеше ръкавици. Докато успееха да го проследят до човека, който
му го бе осигурил, Джако щеше да се е върнал на Четирийсет и седма
улица, където му беше мястото. Хукна обратно към Марио и колата,
която го чакаше.
Първият инстинкт на Дани беше да се втурне след стрелеца, но
вместо това се затича към Джейми, който лежеше на земята.
Коленичи и взе да драска по копчетата на палтото му и да проклина
непохватните си пръсти. Две дупки в кашмира показваха къде го
бяха уцелили куршумите. Сърцето й се сви, защото не видя кръв
наоколо, а това означаваше почти моментална смърт.
— Остани с мен, Джейми! – прошепна отчаяно. – Така и не се
опознахме добре.
Когато най-накрая успя да разкопчае палтото му, се опита да
разкъса сакото и ризата, за да стигне до раните. После застина.
— Копеле!
— Това е малко грубо. – Джейми звучеше, сякаш устата му е
пълна с чакъл.
— Ти си истинско копеле! Значи това си правил в тоалетната!
— Мхм.
Дани дръпна ризата му и се вгледа в мястото, където куршумите
се бяха сплескали при сблъсъка с мрежата от кевларени нишки.
— Що за човек носи бронежилетка на първа среща?
— Изглеждаше ми като добра идея в онзи момент – успя да каже
Джейми, преди отново да му причернее.
— Добре, господинчо. Трябва да ми дадеш някои обяснения.
Дани беше седнала до леглото за прегледи, на което Джейми
лежеше гол до кръста. Към кожата му бяха прикрепени
електрически монитори, а две огромни синини се сливаха над
сърцето му.
Сестрата дръпна завесите около леглото и им осигури известно
усамотение.
— Предполагам, че ти дължа обяснение – призна Джейми.
— Точно така, по дяволите!