и да я видим, ако искаш, след като се отървем от багажа. Твърде
рано е, за да се настаним, дали да не идем да обядваме?
— Разбира се. Намираме се в бившата източна част, нали?
Очаквах нещо по-сиво.
Джейми изчака да пресекат улицата.
— Никога не подценявай немската ефективност. Не им отне
много време да превърнат комунистическия Източен Берлин в
нещо, което минава за капиталистически рай. Хотели, барове,
бутици, търговски центрове - всичките изникнаха в рамките на
няколко години. Подозирам, че мястото сега е неузнаваемо за
хората, които са живеели тук преди. Ето го нашия хотел.
Не изглеждаше кой знае колко добре отвън, но пък интериорът
му беше модерен и светъл. Оставиха чантите си на рецепцията и си
взеха по чаша кафе, а Джейми извади пътеводител от раницата си.
— Мисля, че можем да вървим успоредно на реката, да минем
край гарата и след това да направим завой и да стигнем до булевард
„Унтер ден Линден“ преди да се върнем тук и ъ-ъ да се освежим
преди вечеря.
Дани се засмя на намека му.
— Да се освежим, а? Така ли му викат вече?
— Да – отвърна Джейми и вдигна раницата. – И колкото по-
бързо потеглим, толкова по-бързо ще се върнем.
Излязоха от хотела и завиха надясно към река Шпрее.
— Ако Дорнбергер и Хартман са избягали от бункера – започна
Джейми. – вероятно са го направили на следващия ден след
самоубийството на Хитлер, когато последните оцелели от дивизията
„Шарлеман" и пазачите на бункера са си пробили път навън под
командването на заместника на фюрера, Мартин Борман. В такъв
случай биха поели по този път. – Посочи към реката. – Представи
си, че по моста се носи танк „Тигър“, а точно зад него има стотици,
може би повече от хиляда души. С взривове танкът си проправя път
през руската барикада в другия край, преди да го разбие
противотанково оръдие, а всички онези зад него остават изложени
на картечници, минохвъргачки и артилерия.
— Не ми се струва възможно.
Дани се опитваше да сравни и наложи образа на касапницата –
мъртвите и умиращите, проснати връз тясното пътно платно,
горящият в далечината танк – със старомодната чугунена структура,
оградена от красиви крайречни кафенета.
— Всичко ми изглежда твърде, спокойно.
— Не се заблуждавай. На първи май 1945 година тук е било
истински ад.
Минаха по моста и тръгнаха по крайречната алея на запад
покрай оживени барове и ресторанти. Златните дни на есента бяха
само спомен, но, изглежда, берлинчани отказваха да се предадат
пред малко студ и дъжд, защото всички външни маси бяха заети.
Вляво от тях, над далечния край на Шпрее, се извисяваше
централната железопътна гара. Грамадната структура от тухли,
стъкло и желязо приличаше на останка от по-ранна индустриална
епоха, но Джейми прекоси отново и тръгна към нея по пешеходна
пътека под железопътния мост.
Дани му хвърли поглед, с който бе започнал да привиква. Сякаш
казваше: „Какво, по дяволите, правиш?“
— Генерал Монке, онзи тип, който организирал пробива, не бил
глупак. Докато Борман и останалите се опитвали да си пробият път
през моста „Вайдендамер", Монке тихо изчезнал с група секретари
от бункера и минал по този напълно неохраняван пешеходен мост.
— Всеки се спасява поединично, а?
— Точно така.
— И оцелял ли е, за да продължи борбата още ден?
Джейми кимна.
— Предполагам, че може и така да се каже, но наистина било
само за ден. Следващата нощ всички били заловени от руснаците.
Продължиха да следват реката, докато пред очите им се откри
пейзаж от съвременни постройки, изградени от стъкло, бетон и
неръждаема стомана.
— Еха! Впечатлена съм. Тази сграда наистина ли пресича
реката?
Джейми се консултира с пътеводителя.
— Така мисля, но може би е само покрит мост. Според
справочника всичко това е част от новия правителствен комплекс.
Парламент, кабинети, такива неща. Онова, което наистина ни
интересува обаче, е голямата сграда с купола. Какво има?
Дани изглеждаше разсеяна, откакто пресякоха реката. От време
на време спираше да погледа витрините и се бавеше на места, където
нямаше какво да се види.
— Все още не съм сигурна. Не се притеснявай. Просто
продължавай да вървиш.
Ако нещо можеше да го разтревожи в момента, то беше да му
кажат да не се притеснява. Все пак пренебрегна подтика да погледне