витрините. Понякога Джейми се оглеждаше за двете момичета,
които ги следваха предния ден, но те или бяха подобрили техниката
си за наблюдение, или той и Дани бяха сами.
— Понякога имаш ли чувството, че това е просто игра в
сравнение с обичайната ти работа у дома? – попита той.
Яркосините й очи се взираха в него дълго време. Струваше му се,
че Дани се опитва да прочете мислите му и да разбере какъв е
истинският въпрос зад думите му.
— Не. – Поклати глава. – Като за начало имах нужда от почивка.
Работех нонстоп вече девет месеца и почувствах, че започвам да
прегарям. Нуждаех се точно от смяна на обстановката. Пък и това не
е игра. Днес казах, че усещам, че сме постигнали напредък, а това не
са просто празни приказки. Слушай, вероятно съм работила по
стотина убийства. Много от тях са елементарни. Имаш заподозрян,
имаш мотив, а също и доказателства, за да го заковеш. Немалко
случаи обаче са като този, трябва да започнеш от нулата и ти отнема
време да го изградиш. В отдела не си падат по-подобни
разследвания, но ако държиш на своето, не позволяваш да те
отклонят от целта и продължаваш напред, каквото и да става, най-
вероятно в крайна сметка ще успееш. Аз не се отказвам. Джейми.
Кажи ми, че и ти също.
— Не съм кръшкач.
Дани го целуна по устните първо съвсем бавно, след това
толкова силно и дълбоко, че дъхът му спря.
— Знам го, глупаче. А сега къде се намираме?
— На Вилхелмщрасе, където според Мелроуз са предложили
Короната на бижутера. Трябва да е тук някъде.
Поеха по тясна уличка, която се отделяше от главната.
— Не очаквай кой знае какво – предупреди я Джейми.
Стигнаха до мястото, към което се бяха насочили. За първи път
Дани Фишер остана без думи.
— Бункерът на Хитлер, мястото, където е умрял, е паркинг?!
Огледаха равното открито пространство, заобиколено от мръсни
жилищни
блокове,
строени
преди
десетилетия.
Редиците
паркоместа, заети от мерцедеси, фолксвагени, фиати и рена, бяха
разделени с ниски дървени парапети и заобиколени от храсти и
дървета. Ужасно банално оползотворяване на парчето земя, което бе
видяло края на едно поколение на злото, погълнало десетки
милиони невинни животи.
— Руснаците искали да го унищожат, но стените на бункера били
от двуметров железобетон. Изглежда, Германската демократична
република сметнала, че най-добрият начин да го изтрие от
историята, е да го погребе.
Джейми се отмести от пътя, когато тъмен микробус с реклама на
електрическа компания влетя в паркинга и спря близо до тях.
Шофьорът отвори прозореца, запали цигара и се зачете в спортните
страници на вестника си.
— Донякъде има логика. Защо да оставят нещо, което би могло
да се превърне в храм на чудовище?
— Значи тук се е случило. – Дани Фишер огледа празните
прозорци на високите блокове, а изражението й бе нещо средно
между страхопочитание и тъга. – Бернт Хартман е идвал тук някога.
Но дали Короната на Изида е била у него? – Завъртя се с лице към
Джейми и той я взе в обятията си. – Иска ли ти се понякога да
можеш да върнеш времето назад?
Преди да успее да й отговори, една сребриста кола спря зад тях и
вратата й се отвори с щракване.
— Джейми Синклер!
Думите бяха изречени с такова искрено задоволство, че Джейми
се обърна към източника им с усмивка. Опитваше се да се сети кого
познава в Берлин и се удивляваше на съвпадението от срещата.
После обаче си спомни, че когато разследваш убийство, случайности
не съществуват. Отне му част от секундата, за да разпознае чертите.
Дани Фишер видя как спътникът й замръзва.
— Джейми?
— Бягай, Дани! – Само че знаеше, че е твърде късно. Не можеш
да избягаш от призраците от миналото си.
Джейми се изправи срещу мъжа от колата напрегнат и заел
бойна стойка, готов за онова, което със сигурност щеше да последва.
Зад гърба си чу как страничната врата на микробуса се плъзга, а
после долови стремителни стъпки и остър вик, който му подсказа, че
Дани Фишер е посрещнала новодошлия. Изкушаваше се да се
обърне да й помогне, но знаеше, че истинската опасност е тук –
човекът с тъмен костюм и тънка усмивка.
— Какво искаш. Фредерик?
— Е. как какво, господин Синклер. Вас.
В следващия миг стисна ръцете на Джейми здраво. Светът
потъна в мрак, когато на главата на артдилъра нахлупиха