Химлер, харизматичният Шеленберг бил неуловим скитник, който
се чувствал съвсем като у дома си в онзи свят на сенки. – Ключът е у
Валтер Шеленберг. Готов съм да се обзаложа, че той е последният
човек,
напуснал
замъка
„Вевелсбург“,
преди
да
поставят
експлозивите за разрушаването му.
Фредерик
се
изкушаваше.
Джейми
го
виждаше
в
буреносносивите му очи. В крайна сметка обаче немецът отново
поклати глава, този път категорично.
— Ах, господин Синклер, ако бях само аз. – Отстъпи встрани и
зад него се показа едрият мускулест мъж, който сега издърпваше
тениската през главата си. – Помните Густав, разбира се. Колко ни
липсва Густав на всички! Нека ви представя брат му Юрген. Той е
истински разстроен от смъртта на Густав. Ако си спомням правилно,
обеща да възмезди убиеца му с всички библейски наказания. И сега
– Юрген се ухили зловещо – благодарение на навременната ви
поява в този чудесен град той ще получи тази възможност.
Юрген се придвижи към средата на стаята и извади нещо, което
приличаше на месарски нож за дране, от колана си. Дани Фишер
нададе кратък вик и за първи път Джейми усети, че е време да се
уплаши. Да се уплаши силно. Виждаше леко нащърбения синкав
блясък на местата, където острието бе заточено като бръснач. Опита
се да се отдръпне по-далеч от настъпващия немец, но мъжете зад
него се разсмяха и го задържаха на мястото му. Юрген се приведе
ниско над него. Очите му светеха, а плоското му кръгло лице бе на
сантиметри от това на Джейми, така че той усещаше вонящия като
канализационна шахта дъх на едрия мъж. Много бавно ножът се
приближи до кръста му и британецът се сви пред ужасно извитото
острие. Рязко клъцване и Джейми усети как пластмасовите връзки
падат от китките му. Юрген отстъпи назад и се ухили.
Англичанинът изпусна бавно дъх и долови, че нещо в него всеки
момент ще избухне.
Фредерик се разсмя.
— Юрген планираше да ви разкъса парче по парче с безкрайно
търпение, но той е както боец, така и човек на изкуството. Иска да
разбере доколко сте добър в боя.
Фредерик небрежно хвърли нож в краката на Джейми – същия
като този в ръката на Юрген. Останалите нацисти оформиха кръг
около двамата мъже, които останаха в центъра му.
Разумът на Джейми пищеше, че трябва да има някакъв изход от
ситуацията, но воинът в него му каза, че това е просто гласът на
страха, така че го игнорира. Проучваше противника си. Щом
Фредерик му даваше нож, значи знаеше, че Юрген е по-добър с него.
И това не бе всичко. Гол до кръста, немецът показваше внушителни
мускули, а височината му даваше по-широк обсег. Нещо
подсказваше на Джейми, че въпреки ръста си Юрген е и бърз. Брат
му се беше бил в Афганистан и обичаше да причинява болка. Явно
това бе семейна черта. Джейми не посегна към хвърления нож, а
бавно свали якето, разкопча ризата и я смъкна от раменете си. Сега
вече приличаше на по-малкия и по-слаб близнак на Юрген. Махна
обувките и чорапите си, с което предизвика презрителната усмивка
на другия мъж.
Когато бе готов, постоя на място няколко мига, за да прочисти
ума си. Нямаше нужда от гняв или омраза в този момент, а от
напълно хладнокръвна преценка. Мъжът, който реши да отвръща на
всеки удар на Юрген със свой удар, беше пътник. Но щом не можеше
да го надвие, Джейми би могъл поне да се опита да надхитри
немеца. В много отношения фактът, че това е битка до смърт,
опростяваше нещата. Всичко се обагряше в черно и бяло. Джейми
нямаше илюзии какво ще се случи, ако спечели, но беше сигурен в
едно: преди той самият да умре, Юрген ще поздрави брат си. Наведе
се, за да вдигне ножа, без да откъсва очи от другия мъж.
При боя с ножове номерът е да не позволиш ръцете на
противника да те хипнотизират. Той ще направи лъжливо движение
с лявата ръка, за да те подмами натам, а в същото време ще те мушне
с острието. Ще ти позволи да предвидиш всеки следващ негов ход –
освен онзи, който те убива. „Не гледай ръцете, а очите му“ - казваха
инструкторите на Джейми по невъоръжена борба в офицерския
тренировъчен корпус. Проблемът бе, че Юрген е твърде добър.
Джейми го осъзна още щом се изправиха един срещу друг, докато
всеки от тях обикаляше, за да прецени обсега на противника си и