баланса му. Търсеха слабости. Юрген полюшваше ръката, с която
държеше ножа, отклоняваше я рязко и мушваше напред, но очите
му не се откъсваха от лицето на Джейми дори за миг, нито пък
издаваха неговите бързи и грациозни движения. Усмивката на
немеца си беше отишла, заменена от сардоничното хилене на
професионалист в действие. Притежаваше и търпение.
След първоначалния ритуален танц – две кобри, които се
полюшваха в смъртоносно ухажване – Джейми очакваше бързо
нападение за изпробване на защитата му. Но то така и не дойде.
Постепенно осъзна какво става. За да тества теорията си, предложи
на Юрген потенциална пролука, но усмивката на германеца се
разшири и той продължи да кръжи наоколо. Сега Джейми бе
сигурен. Противникът му имаше план. Беше обещал нещо на брат си
Густав. В ума на Юрген Джейми вече бе гнусна кървава каша,
разчленена парче по парче; германецът трябваше само да изпълни
този план. Което даде увереност на Джейми.
Юрген беше добър. Но дали беше чак толкова добър?
Агонизиращата болка, която лумна в него, отговори на въпроса
му.
— Мамка му!
Стаята се изпълни с подигравките на приятелчетата на Юрген.
Първа кръв. Откъде, по дяволите, идваше? Джейми погледна към
рамото си. Два сантиметра от кожата му липсваха и кръвта се
стичаше надолу по дясната му ръка червена като вино. Юрген
вдигна ръце в победен поздрав. Жестът беше арогантен и надменен
и това едва не го уби. Джейми направи лъжливо движение надясно и
се хвърли, насочил острието на ножа за дране към изпъкналия пъп
на германеца. Ударът бе толкова бърз и точен, че почти почувства
как навлиза в плътта на противника му. Юрген го очакваше, но
въпреки това се оказа прекалено бавен: подмина контраудара, който
бе замислил, и се отдръпна с танцов отскок, но острието близна
плътта му като вятър и той осъзна, че е бил на милиметър от
смъртта.
Погледът на нациста стана по-решителен и Джейми разбра, че
повече поздрави няма да има. Каза си също, че Юрген няма да се
откаже толкова лесно от плана си, което бе предимство за него.
Немецът беше като гладиатор, който изпълнява театрална пиеса за
императора
–
колкото
по-дълго
време
продължеше
представлението, толкова по-изящен щеше да е краят му. От своя
страна Джейми желаеше единствено да го убие. Юрген искаше
противникът му да атакува, защото така щеше да му е по-лесно. Но
това не беше проблем, защото сега Джейми знаеше, че слабостта на
немеца е неговата суета, и с удоволствие щеше да му предостави
желаното.
Германецът имаше нужда от много пролуки, за да проработи
планът му. На Джейми му трябваше само един сгоден случай.
Увеличи скоростта на движенията си. Обикаляше и танцуваше,
като ту се приближаваше, ту се отдръпваше от противника си, докато
ножът му рисуваше проблясващи фигури под изкуствената
светлина. Юрген се обръщаше така, че винаги оставаше с лице към
него, но Джейми видя лека загриженост в близко разположените му
очи. Немецът едва успяваше да смогне на бързината му и го знаеше.
Босите крака на Джейми му позволяваха да танцува по найлона,
докато маратонките на Юрген с грапави подметки го спъваха и
повличаха. Немецът погледна към краката си и Джейми нападна.
Втурна се напред и засили острието в стремителна дъга, която
целеше да прекъсне сънната артерия на врага. Юрген – а и всеки
друг в стаята – си помисли, че е реагирал твърде късно. Отдръпна се
от острието на ножа, но то го преследваше, както ястреб се гмурка да
улови врабче. Плисък на яркочервена течност последва попадението
и Юрген изкрещя от страх. Джейми чу победоносния вик на Дани и
усети вулканичния устрем на победата дълбоко в слабините си. Но
това продължи само миг. Мъж с прерязано гърло не продължава да
се движи: той се олюлява, кърви, пада и умира. Юрген вдигна ръка
към лявото си ухо, срязано по диагонал. Долното парче пляскаше по
врата му, придържано само от една тънка ивица кожа. Струйка кръв
се появи на мястото, където острието бе бръснало плътта му.
Юрген бе пострадал, но подобно на голяма котка, която са
ранили, това го направи по-предпазлив, а не по-малко опасен.
Джейми не си даваше сметка за дивашката радост, изписана на
лицето му, и накара врага си да потръпне от безпокойство. Вкусил бе