кръв и искаше още. Втурна се напред за втори път, като се надяваше
да се възползва от шока на Юрген, но едрият мъж се оттегли в
отбрана приведен. Влязоха в ритъм: движение и контрадвижение,
удар и контраудар. Минутите течаха и Джейми усети, че ръката му
започва да се уморява. Още веднъж намери опасна пролука, но този
път Юрген бе готов и когато Джейми сви встрани, ръката му трепна
като нападаща пепелянка. Острието засегна лявата скула на
британеца и пред очите му лумна огнен водовъртеж. Знаеше, че
врагът ще го връхлети, и замахна сляпо с ножа. Но когато зрението
му се проясни, видя, че Юрген се е отдръпнал и отново се усмихва.
Пресегна се и докосна белега на бузата си.
— Schläger – засмя се немецът.
Джейми знаеше, че schläger е тежък меч, използван в миналото
от германските студенти, за да си нанасят белези на честта по време
на състезание по фехтовка. Само че те са тестваш уменията си, а не
са се борели до смърт. Тогава разбра, че това е битка, която никога
няма да спечели.
Фредерик излая да продължават и Юрген се приготви да го
довърши. Двамата мъже отново започнаха да кръжат един около
друг Джейми се стремеше само да остане жив и да търси пролука (но
възможността да му се отвори такава изглеждаше все по-малка). А
пък Юрген, който бе възвърнал увереността си, го проучваше и
танцуваше около него. Още един удар, който пропусна на косъм
целта си, отвори рана на лявата гърда на Джейми, точно над
зърното. Това го накара да се впусне в нова атака, но усещаше, че го
обзема умора. Трябваше да го довърши сега. Или да умре.
Престори се, че се подхлъзва, и краката му се подгънаха под
него. В същото време се молеше Юрген да забележи възможността и
да нападне за финалния удар. Поемаше риск, но бе преценил добре
опасността. Ако се окажеше достатъчно бърз, начинът, по който бе
паднал, щеше да му помогне да се плъзне под ножа и да влезе в
смъртоносната зона. Недостатъкът бе, че ако Юрген бе по-бързият.
Джейми щеше да е във властта му през онази жизненоважна
частица от секундата, когато трябваше да забие острието в тялото на
немеца.
Джейми тъкмо се стовари върху найлона, когато вратата на
26
склада се отвори с трясък и един остър глас извика: „ Hande hoch!“
— Необяснимо защо Юрген замръзна и отпусна ръката с ножа.
Джейми вече се бе претърколил и се изправи с плавно движение,
което завърши точно под гръдната кост на Юрген. Усети момента, в
който ножът за дране проби кожата и навлезе в плътта, както и
мига, в който достигна трескаво биещото сърце. Юрген изкрещя,
после още веднъж, но Джейми продължи да натиска острието все
по-нагоре и по-нагоре, все по-дълбоко и по-дълбоко. Усети
стихийна, дълбока, примитивна радост, навярно споделяна през
вековете от хиляди мъже по време на битка. Носител на смъртта.
Оцелял. Победител. Чувстваше се по-жив откогато и да било. До
следващата война, следващата битка или следващия двубой.
Изцъклил очи, германецът отвори и затвори уста. Кръв пръсна
от ноздрите му и топъл потоп заля ръката, с която стискаше ножа.
Докато Джейми завърташе острието и го измъкваше, чу рязкото
тракане на картечница и тупването на повалено тяло. Юрген се
срина с потръпване в разширяващата се локва кръв на пода.
Когато Джейми вдигна поглед, останалите похитители стояха на
място с отворени уста и вдигнати ръце. Обърна се, стиснал ножа в
мъртва хватка, готов да убива отново и отново. Озадачи го фактът, че
публиката се е увеличила с четири фигури в черни гащеризони и със
скиорски маски. Бяха се разположили пред вратата на склада и
покриваха стаята с готови за стрелба картечни пистолети. До една от
стените с широко отворени очи и няколко дупки в гърдите лежеше
немецът с опашката и автомата. До него Фредерик бе надянал на
лице яростна маска.
Джейми се насочи към паравоенния лидер на „Врил“, но мека
ръка докосна рамото му.
— Всичко е наред. Джейми, вече сме в безопасност.
XXII
Дани Фишер никога преди не бе виждала нещо толкова
изумително! Изпитваше дива животинска наслада, каквато навярно
са усещали зрителите в римските амфитеатри.
Наясно беше, че споменът за битката с ножове и страхът от
смъртта ще се върнат да я преследват. Но онова, което щеше да