Выбрать главу

за произход от южната част на Германия или Атпите. Джейми

очакваше останалите – бяха общо пет – да последват примера й, но

те не го направиха.

Водачката на групата забеляза недоумението му.

— За предпочитане е да не узнавате самоличността на сестрите

ми. Както и да изчакате с въпросите, докато постигнем целта си.

Джейми погледна към Дани, която кимна

— Разбира се.

Изведнъж бе обзет от сънливост и клепачите му взеха да се

затварят. Дани попи челото му с нещо влажно и той си помисли

зашеметен, че ролята на жените в живота му явно е да чистят кръвта

на други хора от лицето му. Дати това бе послание?

Когато се събуди, бяха спрели пред някаква усамотена селска

къща: три масивни етажа от бял хоросан, червен керемиден покрив

и градина, отделена от околните земеделски земи с храсти и

дървета. Джейми, Дани и водачката слязоха и микробусът потегли,

но никой от останалите пътници не погледна назад.

Щом влязоха в къщата, домакинята ги поведе към горния етаж

до обширна спалня с прозорец, от който се откриваше гледка към

дървета и поля.

— Донесохме личните ви вещи от хотела. Сметнах, че е разумно

да не се връщате повече там, в Германия вече не е безопасно за вас.

Така че можете да се преоблечете, хер Синклер. – Каза го учтиво, но

в тона й имаше стоманена нотка. Джейми едва сега осъзна, че вони

на пот и страх и все още е изцапан с кръвта на друг човек. – Банята е

през втората врата вляво.

Отвори уста да й благодари, но тя още не бе приключила.

— Естествено, ще имате много въпроси. Щом си отпочинете,

можете да слезете при мен на долния етаж. След около час, да речем.

Джейми кимна и реши, че тази дама е наистина страховита.

Дани обаче не се сдържа и се обади:

— Бихме искали да изразим благодарността си към вас. Вярвам,

че вие ни спасихте живота. – Другата жена кимна любезно. – Дали

ще е възможно да научим името ви?

Спасителката им се усмихна и в този миг изглеждаше

неподвластна на възрастта.

— Имам много имена, детектив Фишер – отвърна загадъчно. –

но можете да ме наричате Атина.

Точно час по-късно прислужницата ги въведе в главната стая,

където Атина ги чакаше до шкаф за напитки.

— Да ви предложа вино или може би предпочитате нещо малко

по-силно след вашите, приключения?

Дани прие предложеното вино, но Джейми избра уиски. Двойно,

с лед, добре отлежал сингъл малц. Атина седна до прозореца.

Заменила бе черния гащеризон с дънки и марков пуловер, които

представяха във възможно най-добра светлина поддържаната й

фигура. Изчака ги да се настанят удобно и попита:

— Откъде да започна?

Двамата отпиха от чашите си и се спогледаха.

— Добре – заяви Джейми, след като Дани му кимна. – може би

ще ни разкажете как успяхте да пристигнете в склада точно навреме,

за да ни спасите кожите. Предполагам, че двете млади дами, които

ни следваха от пристигането ни в Берлин, са от вашите хора. Но

фактът, че бяхте в състояние да направите всичко това, и то толкова

навременно, говори не само за добро разузнаване, а и за

първокласни ресурси и изключителна организация.

Атина кимна замислено

— Говорите като войник, господин Синклер, но предполагам, че

това не е изненадващо предвид миналото ви. – Джейми се учуди. –

О, да, знаем много неща за вас, но не и за детектив Фишер.

Влиянието ни в Новия свят все още не е толкова голямо. Имахме

информация за разследването ви, тъй като представлява интерес за

нас, и успяхме да получим достъп до плановете за пътуването ви.

Следяхме ви и се зарадвахме, че сте разбрали за това, защото

искахме да сте наясно, че не представляваме заплаха. После обаче се

появи истинска опасност в лицето на вашите нацистки приятели,

затова решихме да ви наблюдаваме по-завоалирано. Затова успяхме

да ви последваме след отвличането и имахме достатъчно време да

съберем необходимите ресурси, за да предприемем навременна

намеса.

Джейми долови подхвърлената кукичка, но за момента реши да

я игнорира. Дани се канеше да зададе въпрос, но мерна

предупредителния му поглед и се отпусна назад в стола си.

— И за това трябва отново да ви благодарим. Спасихте ни

живота.

— Не съм толкова сигурна, че е така, господин Синклер –

отвърна Атина. – Видях как се справихте с едрия джентълмен с