ножа, така че не смятам поражението ви за даденост. Напомнихте
27
ми за древните воини: гневен, уверен, опасен и безстрашен. Зилот
- от времето на Йосиф, може би или гладиатор, подкрепил Спартак.
Който не се страхува от смъртта, всява страх у другите.
Джейми сви рамене.
— Но въпреки това е просто човек. Колкото и гневен да е, един-
единствен куршум е достатъчен, за да го убие.
— И все пак той всява страх у другите – напомни му Атина. – Аз
съм доволна, че пристигнахме навреме, но ще ви предупредя да не
надценявате възможностите ни. Имахте късмет, че бяхме в Берлин,
където можем да разчитаме на добре подготвени приятели. Ние ще
ви помагаме, когато сме в състояние, но невинаги ще можем да го
правим.
— Може би се изказвам необмислено, госпожо, но кои са тези
„ние"?
Атина се обърна към Дани и Джейми за първи път забеляза
несигурност у домакинята им.
— Колко да ви кажа? Ако ви разкажа всичко, ще ме помислите за
луда. А ако не е достатъчно, ще решите, че съм просто фантазьорка.
— Видяхме достатъчно и ще ви повярваме каквото и да ни
кажете – настоя Дани.
— Всичко в такъв случай – кимна Атина. – Ние сме
Сестринството, или Сестрите на Изида. – Жената спря, за да им даде
възможност да схванат напълно значението на думите й. За момент
на Джейми му се стори, че в стаята не е останат въздух за дишане. –
Нашият орден е създаден много преди да се зароди култът към
другия бог, чието лице е назарянинът Христос и чиито
последователи първо ни ухажваха, а после ни предадоха. Те
съблазниха боговете императори на Рим и отровиха съзнанието им,
така че за нас, които бяхме първи и най-стари, остана единствено да
се кланяме тайно в мрака. Вярно е, че се крием в сенките, но все пак
поддържаме вярата си.
Атина изчака, за да им даде възможност да реагират някак на
тази ерес, но Джейми Синклер и Дани Фишер бяха видели
достатъчно от божиите дела и изпитваха подозрение най-малкото
към мотивите му, ако не към самото му съществуване.
— Изида е Богинята майка – продължи Атина. – дала живот на
Небето и Земята. Тя ще ги подхранва, докато падне мрак или докато
бъде изтласкана от умовете на хората. Тя е божествената утроба на
цялото човечество. Тя е Владетелката, най-великата и знаменита
кралица на Египет. Без Изида – очите й се стрелнаха към Дани –
жената би останала завинаги вещ на мъжа, просто един съд:
имущество с не по-голяма стойност от кравите в полето. Някога
храмовете ни били най-великолепните в света, а сега лежат в руини
или са се сринали на прах. Всички, освен един. Влиянието на
Богинята се простирало из целия цивилизован свят, но благодатта й
била твърде мека и нежна и била изместена. Тя никога няма да се
завърне, но оцелява, а влиянието й може все още да се усети връз
тъканта на нашия свят.
Дани запази безизразно изражение, докато асимилира
забележката на Атина за Владетелката. Джейми имаше свои
въпроси, но Дани заяви:
— В такъв случай става въпрос или за Короната, или за Окото,
нали така?
— Правилно, детективе. Но Короната и Окото са едно цяло. Без
Окото Корона на Изида не съществува. Дори преди двеста
поколения, когато Рим бил просто блато край Тибър, а една велика
цивилизация процъфтявала по течението на река Ннт. Изида била
много древна. Почитана както от мъже, така и от жени. Хората
вярвали, че сълзите на Владетелката предизвикват големите
наводнения, които били източник на египетското благоденствие и
мощ, тъй като напоявали плодородните черноземни равнини.
Хиляди хора, водени от фараона и двора му, се стичали да се
поклонят на Богинята в огромния храм в Абусир, а от основно
значение през годината били двата големи фестивала: този за
годишното възраждане на света и другия, с който празнували
възкръсването на Озирис.
Загледана в далечината. Атина замълча и Джейми изпита
странното усещане, че заобикалящият ги свят е изчезнал. Сякаш
слушаше някаква древна жрица, която описва прозаично
собственото си време. После обичайното спокойствие на жената бе
заменено от болезнена гримаса.
— В центъра на всеки ритуал била Короната на Изида, изкована
от нубийско злато в Мемфис в древни времена от най-великите
майстори на Озирис. В центъра й се намирало Окото – дар от
звездите, който самият Ра поставил в ръката на Владетелката. В