прилепват легенди. Смята се, че Изида има власт над живота и
смъртта, защото успяла да възстанови душата на Озирис. И в края на
живота й като смъртна силата й останала неразривно свързана с
Короната. Вярвало се, че при определени условия човек, който я
носи, ще получи дара на вечния живот. Но ако наистина е така, защо
самата Изида не е избрала този път?
— Предполагам, че зависи от условията.
Атина си пое дълбоко въздух и гласът й стана рязък, почти
мъжки:
— Трябва да пролееш кръвта на първородно дете от добро
семейство под първата светлина на лунния сърп. Едва тогава ще
се отвори портата към следващия живот.
Изминаха няколко мига преди да осъзнаят пълното значение на
думите. Когато това стана. Джейми потръпна при идеята за ужаса,
който се крие зад тях.
— Искате да кажете, че в продължение на двайсет века Короната
на Изида е собственост на човек, който убива по едно дете всеки път,
когато усети, че силата на реликвата започва да намалява?
— Не, господин Синклер, това би било повече от лудост. Но
Короната със сигурност има силата да хипнотизира, да омагьосва и
да смайва. Ами ако се предава от ръка на ръка редом с легендата?
Като
зараза,
която
убеждава
мъжете,
че
независимо
от
доказателствата за противното, притежаването на короната им дава
възможност да живеят вечно, стига да са достатъчно безпощадни и
да спазват условията.
— Божичко! – пое си въздух Дани. – Сто поколения детеубийци!
— Не бих се изразила точно така, детективе, но да, от това се
страхуваме.
— Тогава трябва да ги спрем!
— Но как? – попита Джейми.
— Смятам, че отговорът е у вас и детектив Фишер, господин
Синклер. Пътищата на Изида винаги са били неведоми. Нима може
да е съвпадение, че тъкмо когато ви обърнахме внимание в Англия,
вие се появихте в Берлин, където безуспешно търсим Короната вече
почти седемдесет години? – Атина забеляза недоумяващия му
поглед. – Едно от нашите момичета проникнало във висшите
кръгове на нацистите и в последните дни на райха познало Короната
сред плячката им, докато се опитвало да избяга от Берлин в хаоса на
1945 година. Това било първото физическо доказателство за
съществуването на короната от две хилядолетия насам. – После им
разказа как Елзе Крюгер държала в ръце Короната в нощта на
измъкването си от бункера на Хитлер и как я изтръгнали от нея.
— Хартман?
Този път Атина се озадачи.
— Вярваме, че през май 1945 година Короната на Изида е била у
човек на име Бернт Хартман – обясни Джейми
— О, не, господин Синклер, нашата информаторка е била
изключително точна. Човекът, който носел короната, бил
Sturmbannführer от СС на име Макс Дорнбергер. Но въпросът е там,
че вие сте намерили своя път към Берлин. Затова ви помогнахме,
защото вярваме, че Богинята ви направлява. Защото смятаме, че вие
и детектив Фишер сте били избрани да намерите Короната. Ако
можем да направим нещо, за да ви помогнем, ще го сторим, но
имаме едно условие. Короната трябва да се върне в храма на
Владетелката, където може да се използва, за да изкупи греховете, извършени в нейно име през последните две хиляди години.
XXIII
— Ей! – Дани Фишер побутна ръката на Джейми. – Момичетата
обичат да им се обръща внимание.
— Всъщност тъкмо се чудех какви точно са момичетата от
Берлинския дамски клуб по стрелба с картечница.
— Ченгета – категорично заяви Дани. – От берлинските
спецчасти може би или от някое от елитните антитерористични
звена, които изникнаха като гъби след 11 септември. Логично е
Сестринството да внедри свои хора в подобна организация.
Джейми кимна.
— Атина ги нарече „ордена“, което звучи доста военно. Като
някакъв женски вариант на рицарите тамплиери. Те са били..
— Четох „Шифърът на Леонардо" по пътя насам. Джейми!
— Във всеки случай си права. Ако Сестринството е оцеляло след
две хиляди години гонения, криене и почитане на Изида в сенките,
членовете му знаят как да се грижат за себе си. Дори името Атина е
показателно. В гръцката митология тя е богиня на мъдростта,
смелостта и справедливата борба. Спътница на героите. – Джейми
хвърли поглед през рамо. – Подозирам, че може още да са наоколо.
Седяха в малко кафене, сгушено встрани от главния терминал на