„Тегел“. Атина ги бе посъветвала да не пътуват обратно с
предвидения полет от „Шьонефелд", в случай че хората на Фредерик
са наясно с плановете им. Вместо това щяха да излетят от най-
голямото летище в Берлин, а местата им бяха резервирани в
последния момент.
— И така. Хартман или Дорнбергер? Коя диря да следваме?
Няма как Короната на Изида да е била и у двамата.
— Не знам – призна Джейми. – Но първото нещо, което трябва
да направим, е да говорим със сър Уилям Мелроуз. Щом като
източникът му е имал такова добро описание на Короната, с каква
ли друга информация разполага той? И защо не я е използвал в
книгата си?
— Добре – съгласи се Дани. – Ще приема това засега, но не
забравяш ли нещо?
— Че когато отворя вратата на апартамента си, вътре може да ме
чака наемен убиец ли? Да, мислил съм си го.
— И какво смяташ да направиш по въпроса?
Джейми се усмихна широко.
— Помислих си, че с теб може да поживеем заедно няколко дни.
***
Паул Дорнбергер не можеше да повярва, че е изпуснал Синклер.
През годините, откакто работеше за Самсонов, старателно бе
изградил организация в организацията – малка група от
следователи и висококвалифицирани частни лица, които вярваха, че
работят за олигарха, но всъщност изпълняваха заповедите на
Дорнбергер. До този момент Синклер се беше докоснал само до
периферията на разследването „Хартман “, което бе отнело огромна
част от живота на Дорнбергер. С това артдилърът се бе превърнал в
обект на интерес за Паул, но на съвсем слаб интерес. Опитът за
убийство бе повишил степента му на важност. Известно време
Дорнбергер се притесняваше, че някаква нова и непозната сила
може да се е появила незабелязано, но проучването, което направи,
като че ли отхвърли тази възможност. Частният детектив, натоварен
с дискретното наблюдение на Синклер, бе докладвал за минимална
или никаква активност в дните след излизането му от болницата.
Търговецът на произведения на изкуството бе имал само едно
посещение от още неидентифицираната жена, която по-късно бе
завел на вечеря. След това беше изчезнал.
За тяхно разочарование секретарката на Синклер пресече
всичките им опити да съберат допълнителна информация за него,
било то по телефона или чрез посещения от потенциални „клиента".
Наложи им се да се откажат от тази тактика, когато стана ясно, че
жената става подозрителна. Претърсването на апартамента и офиса
на Синклер също не доведе до разкрития, но поне им позволи да
поставят подслушвателни устройства в телефоните му. Изглежда,
единственият вариант бе да изчакат плячката им да се появи отново.
Все още имаше един нерешен проблем, а Паул Дорнбергер
никак не обичаше нерешените проблеми. Не можеше да допусне
някакъв си неконтролируем и непредсказуем елемент да се скита
слепешката из Лондон, да се пречка на операцията и да заплашва
всичко, постигнато дотук. Хотелът, който хората му посочиха, беше в
Уест Енд, само на десетина пресечки оттук. Предишната вечер Паул
бе отишъл на разузнаване. Но то само потвърди онова, което бяха
научили, след като хакнаха компютърната система. Двамата мъже се
спотайваха, преживяваха на румсървис, пиячка от минибара и
порнофилмите по кабелната. За момента не представляваха заплаха,
но самият факт, че все още са в Лондон, говореше за втори опит за
покушение над Синклер.
Часът беше девет и половина вечерта, Паул използва
подправена карта, за да получи достъп до зоната за гости на хотела.
Не беше толкова късно, че онези двамата да се разтревожат от
появата му, но пък достатъчно, за да са се отпуснали вече от храната
и пиенето. Вероятно тъкмо се канеха да си пуснат „Абитуриентки в
банята“ или каквото там бяха предвидили за забавление тази вечер.
Паул се преоблече в зеления гащеризон с логото на хотелската
верига и извади сандъче с инструменти от раницата си.
В стая 508 Джако Бонета лежеше със затворени очи и слушаше
коментарите на Марио за това, което става на екрана. Божичко, тоя
човек не можеше ли да си затвори устата поне за една проклета
минута?! След пет дни заедно очарованието на ситуацията, в която
се намираха, отдавна се бе изпарило. Откъде можеше да знае, че
мишената ще носи бронежилетка? Нямаше друго обяснение за