отворят. Заподозреният бил слаб и дребен на ръст мъж, облечен в
униформа на сержант от СС – Unterscharführer. Носел кафява
торба от зебло, която разтворил, след като влязъл в магазина.
Извадил от нея любопитен предмет, за който твърдял, че е
корона от египетски произход. Информаторът я описа като
корона от злато или подобен материал, украсена с единично
стилизирано око и увенчана с животински рога. Според
професионалното мнение на информатора от нея вероятно
липсва основен детайл. Заподозреният бил видимо развълнуван и
бързал. Искал да размени короната за приблизителната й
материална стойност в златни монети или малки диаманти.
Тъй като смятал, че предметът не е получен по законен път,
информаторът прекратил срещата и предложил на мъжа да се
върне по-късно, след което установил контакт с мен. Заключение
на следователя: почти със сигурност заподозреният е престъпен
елемент, който се опитва да продаде плячкосани вещи. Действия:
необходимо е по-нататъшно разследване.
Подпис: Валтер Кребс, улица „Принц Албрехт", 29 април 1945
г.
— Удивително е, като се замисли човек, може би Кребс е пишел
тази бележка в същия миг, в който руснаците са били на прага на
централата на Гестапо.
Гласът на писателя заглъхна и се превърна във фонов шум,
когато Джейми обърна разсеяно следващата страница в папката.
Там имаше друг доклад от същия агент. Изведнъж установи, че му е
трудно да диша.
— Добре ли сте, млади човече?
XXIV
— Ей, изглеждаш ми леко разтреперан!
Джейми постави плика на леглото в хотелската стая на Дани
Фишер и извади копията от двата доклада на Гестапо. Подаде
първото на Дани и тя се зачете.
— Не разбирам защо си толкова разстроен. Това е страхотно!
Човекът в сержантска униформа трябва да е бил Хартман, така че
явно сме били прави да следваме неговата диря. Липсващият детайл
е Окото на Изида. Има логика – крадец като Хартман би се опитал
да се отърве от Короната и да задържи Окото, което е било по-лесно
за пренасяне и много по-ценно. Може онзи тип Дорнбергер в крайна
сметка да е получил Короната, а Хартман да е запазил Окото. А пък
за нас именно то е важно.
— Не съм разстроен. Мисля, че съм в шок. Всички онези неща,
че Короната на Изида е изцапана с кръв, бяха просто приказки.
Докато не прочетох това. – Подаде й втория лист.
Подозрителна смърт – Вилхелмщрасе, 29 април 1945 г., 16,50
ч.
На връщане от среща с информатор II. (виж лист LZ1-005)
вниманието ми бе привлечено от тялото на младо лице от
мъжки пол, открито в градина близо до главната улица. Не беше
необичайно явление при настоящите обстоятелства, но при
разследването се установи следното: неидентифицираното дете
от арийски произход и видима възраст около седем години не е
умряло на място вследствие попадение от шрапнел или изстрели.
Получило е рана в гърлото, нанесена с помощта на остър
инструмент, а вратът е бил почти напълно прерязан.
Заключение на следователя: лицето може да е станало жертва
на проникнал съветски патрул или нелегални сподвижници на
комунистите сред редиците ни. Действия: не са възможни
по¬нататъшни действия поради влошаващата се местна
обстановка.
Подпис: Валтер Кребс, улица „Принц Албрехт", 29 април 1945
г.
Дани прочете доклада, а след това го препрочете още по-
внимателно. Опита се да си представи сцената сред опустошения
Берлин.
Дребна руса фигура лежи сред купчина развалини, празните очи
на детето се взират в изпълненото с дим небе. Изгубено, осиротяло
или изоставено, сега това е без значение. Двама души са надвесени
над него. Човекът, който го е открил и на когото вече му се ще да го е
подминал, и агентът на Гестапо Кребс, който вероятно си мисли
същото. Главата на момчето е отметната назад, а раната? Да, това