беше ключът. Раната.
— Короната е била у Хартман на Вилхелмгцрасе няколко часа
преди убийството на момчето – отбеляза Джейми – И според онова,
което сега знаем, ако тя е била още у него, той е имал мотив. Винаги
съм смятал Хартман за дребен играч, невинната връзка между
миналото и настоящето, но той, изглежда, е бил обсебен от Короната
в не по-малка степен от всеки друг, който я е докосват.
Дани поклати глава.
— Нека не бързаме с изводите. Шерлок. Знаем, че ден по-късно
Короната вече е била в ръцете на Дорнбергер. Кой знае, може той да
е убил Хартман и детето и да е откраднал короната за себе си.
Двамата се спогледаха, осъзнали, че ги занимават еднакви
съмнения.
— Трябва да разберем какво се е случило след това – бавно каза
Дани. – Да узнаем някак дали е избягал Хартман или Дорнбергер и
какво се е случило после с него. Това възможно ли е?
Джейми поклати глава.
— Нямам представа. Тези хора не са афиширали действията си
след края на войната.
— Да, как се проследява старец от СС всъщност? Мислех, че
всички са си променили имената и са изфирясали в Аржентина като
онзи доктор. Как му беше името?
— Менгеле – разсеяно отвърна Джейми – Много от тях просто са
изчезнали в съветските лагери за военнопленници и не са се
завърнали. Щастливците като Менгеле били изведени нелегално
или с помощта на ОДЕССА - група, която организирала бягството на
членове на СС, създадена, след като станало ясно какво ще се случи,
или с помощта на Римокатолическата църква. – Видя изражението
на Дани. – О, да, това са доста мътни води, но е добре
документирано. Най-злите есесовци променили имената и лицата
си, макар че, колкото и да е странно, някои от тях много се гордеят
със своето минало. Имат си дори организация на ветераните от СС.
— Като Американския легион ли?
— Точно така, нещо като Легион на прокълнатите.
— Е, да ме вземат.
— Някой трябва да ни препоръча.
— И как точно ще стане? – Дани направи гримаса. – В Лондон
може и да гъмжи от бивши есесовци, но те надали ще дойдат да ни
се представят. А дори и да го сторят, съмнявам се, че ще ни изпратят
покани за следващия си прием.
Джейми отиде до прозореца и погледна навън към лондонския
пейзаж от покриви и характерния силует на небостъргача „Гъркин“.
— Има една възможност. – От тона му стана ясно, че въпросната
възможност не му е особено приятна. – Може да не свърши работа.
И сигурно ще се окаже опасно. А дори да се получи, ще стана
длъжник на човек, на когото предпочитам да не дължа нищо.
— Само че другата възможност е да се оттеглим.
— Точно така. Другият вариант е да спрем дотук. Но в името на
следващата жертва на Короната не можем да го направим.
***
— Здравейте, може ли да говоря с Дейвид?
— Тук няма такъв. Сбъркали сте номера.
„.Ще ми се.“ Джейми се усмихна горчиво.
— Може би вече не се нарича Дейвид.
— Много нагло от ваша страна да ме търсите отново на този
номер,
господин
Синклер.
Донесохте
ми
доста
ненужни
неприятности предния път, да не кажа рискове. Освен това ми
коствахте услугите на добър служител.
— Как е госпожица Грант?
— Какво ви кара да мислите, че знам? – попита другият мъж.
Нещо в тона му обаче потвърди усилващото се подозрение на
Джейми, че Сара Грант се е върнала на работа.
— Моля, предайте й поздрави от мен, ако случайно се свърже с
вас.
Мъжът изсумтя.
— С голям риск за себе си подмамих обществото „Врил“ да
излезе на светло. Сигурен съм, че сте се възползвали максимално от
това.
— Обществото „Врил" е без значение, господин Синклер.
Интересът ни беше насочен единствено към Слънчевия камък.
Хвърлихме много пари и усилия, за да откриете вие това, което вече
знаехте. Че камъкът вече не съществува. Останаха ми болезнени
спомени от срещата с моя ръководител, на когото се наложи да
обяснявам това. И така, кажете ми защо да разговарям с вас?
— Защото освен това извадих Валтер Бром, Гюнтер Клосе и Паул
Щрасер от списъка ви с най-издирвани лица. Което, сигурен съм, е
било повод за празнуване в определени среди. – Джейми прие
тишината, която последва думите му, за потвърждение. –
Интересувам се от установяването на контакт с някои бивши
другари. Вероятно сте чували за Geistjaeger 88?
Последва отвратено сумтене, което недвусмислено изрази