— Бенджамин?
Другият мъж се усмихна неискрено.
— Дейвид се е поизтъркало. – Изправи се. – На добър час,
господин Синктер. Не ви завиждам за задачата. И за най-праведните
е трудно да нагазят в тези води, без да прихванат малко от
мръсотията им. А ако това ви отведе обратно в Германия, моля ви да
бъдете внимателен. Обществото „Врил" може и да е без значение, но
това не прави Фредерик по-малко опасен.
XXV
— Трябва да мина през офиса и да съобщя на Гейл, че може да
отсъствам малко по-дълго.
Дани му хвърли подозрителен поглед.
— Значи не се приближаваш до апартамента си, но с радост ще
отидеш до офиса посред бял ден? Защо просто не си окачиш на
гърба табелка с надпис: „Застреляйте ме"? Обади й се, но не по
служебния телефон, а на личния мобилен. Става ли?
— Добре – съгласи се Джейми. – но не мога вечно да се крия.
Набра номера, а Гейл отговори на третото позвъняване. След
обичайните любезности и кратко резюме на работата напоследък тя
му съобщи информацията, която бе очаквал, но се надяваше да не
чува.
— Джейми, толкова се радвам, че се обади! – възкликна Гейл. –
Страхувах се за теб! Получихме някакви много странни телефонни
обаждания, а двама не много правдоподобни клиенти задаваха
въпроси за новата ти асистентка.
Джейми погледна към леглото. Дани лежеше на него и
разглеждаше вестника, докато на свой ред провеждаше телефонен
разговор.
— Имаме нужда от всички клиенти, които успеем да спечелим,
Гейл. – Насили се да звучи весело и окуражаващо. – Ако отпращаме
особняците, ще сме вън от играта след две седмици. Слушай, защо
не си вземеш една седмица почивка и не прекараш известно време с
майка си*? Опитвам се да си уговоря няколко срещи в Германия и
известно време няма да ме има в офиса.
— Може и да го направя. – Долови неохота в гласа й. – Но ако
мога да помогна с нещо, ще го сторя. Каквото и да е.
Джейми затвори очи. Дали имаше предвид това, което му се
струваше? Животът наистина ставаше прекалено сложен.
— Не, всичко е наред.,но, виж, ще си поговорим, когато се върна.
Повече отговорности, може би увеличение на заплатата.
— Благодаря ви за помощта, сър! – Дани прекъсна връзката
малко след Джейми. Остави телефона, взе вестника и му го подаде. –
Четвърта страница. Една от историите в долната част. Само няколко
абзаца са. Скотланд ярд явно се опитва да я потули засега.
Джейми намери това, което търсеше, и зачете на глас:
— Двама американски туристи са намерени мъртви в
хотелска стая. Полицията смята смъртта им за подозрителна и
призовава възможните свидетели да се обадят?
— Точно така, двама американски туристи с полицейски досиета,
от които можеш да си спретнеш парашут, както и зареден 45-
калибров пистолет под възглавницата на единия.
— Нашият човек ли е? Би било страхотно съвпадение.
Дани кимна бавно.
— А ние не вярваме в съвпаденията. Но това не е най-хубавата
част.
— Не съм сигурен, че „най-хубавата част" ще ми хареса особено.
— Убити са по доста специфичен метод. Според вашите ченгета
гърлата им са били прерязани с метална жица. Същият подход като
при двете семейства Хартман. – Дани вдигна от леглото доклада на
Гестапо за смъртта на момчето в Берлин. – Което, ако случайно не си
забелязал, обезпокоително много напомня за убийството на
неидентифицираното дете от 1945 година.
— Хартман трябва да е на осемдесет и няколко години.
Дорнбергер по-скоро на сто. Двамата надали търчат из Лондон да
убиват хора със струна за пиано, за бога!
— Те не, но някой очевидно го прави.
— Защо нашият човек – да предположим, че е мъж – ще убива
някого, изпратен от Щатите, за да ме гръмне? Няма логика.
— Нищо в тоя случай няма логика. Но нека помислим какво би
постигнал с убийството им?
Секундите се проточиха в минута, докато Джейми прехвърляше
вариантите в ума си.
— Мисля, че има две възможности - започна и Дани му кимна да
продължи. – Или е искал да ги отстрани от пътя си, за да може да
има свободен достъп до мен и да ме убие, когато сам реши, или
желае да продължа да търся Короната на Изида.
— Което означава?
Двамата се спогледаха.
— Че сме по-близо до нея, отколкото си мислим.
— А защо не комбинация от двете? Убил ги е, защото смята, че
можеш да го отведеш до диаманта, след което-.. – Дани не