продължи.
Джейми й разказа за странните телефонни разговори и
посетители при Гейл и се изправи, за да дръпне пердетата. Хвърли
поглед през стъклото и установи, че насреща си има стотина други
прозорци, които се взираха в него от дузина високи блокове.
Убиецът можеше да е зад всеки един от тях, което повдигаше
обезпокоителен въпрос:
— Как е разбрал къде да ги открие?
— Както би казал вашият Шерлок Холмс, елементарно, скъпи ми
Синклер, елементарно. Знаел е къде ще ги намери, защото ни е
наблюдавал, когато те нападнаха. Но не мисля, че в момента ни
гледа.
— Не съм сигурен, че искам да приема това, Дани. Предпочитам
да си остана нервен.
Тя сви рамене.
— Както желаеш. Но ако той знаеше къде съм отседнала, най-
вероятно щеше да знае и коя съм. В такъв случай защо ще разпитва
секретарката ти за новата ти помощничка само преди дни, докато с
теб бяхме в Германия? Мисля, че ни е изгубил.
От незапомнени времена на улица „Корк" в Мейфеър се
помещаваха най-успешните художествени галерии в Лондон.
Намираше се близо до офиса на Джейми и той редовно я обхождаше
в търсене на работа с надеждата, че някой ще му предложи чаша
прилично кафе. Рядко сключваше сделки тук, но понякога, ако
собственикът на някоя галерия искаше да се отърве от дадена
картина, Джейми имаше шанс да получи комисиона.
Мики Джанелис движеше бизнеса си от дискретна градска къща,
разположена в малка уличка, която се отделяше с рязък завой от
„Корк". Единственото, което подсказваше какво работи, беше
автопортретът на Реноар на предната витрина. Може да беше
оригинален или фалшификат, но доколкото Джейми знаеше,
портретът никога не бе предлаган за продан. Мики бе колекционер
от старата школа. Специализирал се беше в импресионизма и се
наслаждаваше на самозваната си роля на старейшина на улицата и
безмилостен враг на модернизма във всичките му форми. Дребен на
ръст и небрежен, той носеше измачкан костюм и папийонка на
точки, а от двете страни на плешивата му глава стърчаха кичури
сива коса като експлодирали фойерверки. Джейми бе чувал, че
Мики спокойно можел да се пенсионира още преди няколко
десетилетия, но самият старец твърдеше, че единствено страстта му
към изкуството го поддържа още жив.
Когато Мики разбра кой го търси, отвори на Джейми и поздрави
младия мъж като стар приятел:
— Джейми Синклер, каква невероятна изненада! Мислех си, че
си мъртъв или с печалбата от онзи Рафаело си забягнал към Таити
да гониш мадамите като Гоген! Дошъл си да изхарчиш малко пари
при Мики, а? Пилееш ги насам-натам, нали? Ела, имам да ти покажа
нещо. Пристигна тази седмица. Виж!
Мики профуча през галерията като миниторнадо, а Джейми
тръгна подире му. Старецът дръпна една черна кадифена завеса и
обяви тържествено:
- Само за теб! – В очите му блещукаше особено пламъче, докато
показваше картината. – Какво ще кажеш, а?
Беше съвсем семпла. Просто хълм, покрит с дървета и цъфнали
храсти, с изглед към морето. Хълмът беше изцяло в зелено и златно,
изпъстрен с бледи цветя: дърветата имаха усукани вретеновидни
стебла и сенчести ниско надвиснали корони, а морето бе в светло
сапфиреносиньо, обсипано с пръски аквамарин. Но онова, което
подсказа на Джейми какво гледа, беше небето. Облаци,
същевременно плътни и ефирни, които сякаш плаваха из огромната
синя необятност с грациозната лекота на лебеди, носещи се по
повърхността на езеро. Първоначално на човек му се струваше, че са
бели, но когато се вгледаше по-отблизо, забелязваше лилавото и
златното, лазура и тюркоаза, а в далечината – призрачната заплаха
от буря. Сигурно беше от ранните му картини, реши Джейми, когато
още е изучавал занаята. Но в това небе вече се забелязваха първите
наченки на импресионизма, който щеше да му донесе славата.
— Мислех, че всички творби на Моне са в големите галерии и в
частни колекции.
Мики Джанелис изсумтя.
— Когато се отегчат, богатите мъже идват при Мики! – Каза го
така, сякаш такава бе съдбата му. – Харесва ли ти?
Джейми се насили да се усмихне, макар че стомахът му се бе
свил на топка, а вътрешностите му горяха.
— За харесването – харесва ми. Мики, но дали го искам? Не.
Какво ще кажеш за стария Пиер-Опост на витрината? Винаги ми е