стовари с цялата си сила с острия ръб напред върху главата на
баща ми. Разцепи черепа му на две. След това направи същото с
брат ми. Стоях на десет метра оттам, сред дърветата, докато
той запълваше ямата с помощта на окървавената лопата.
Избягах в гората, където се сражавах с партизанските отряди до
октомври 1944 г. Името на местния човек беше Микаилис
Джанетс, едно момче, което познавах от училище. Това са моите
свидетелки показания. Анна Гюренщайн.
30
— Tas ir jäšanás mulkibas !- Махай се! Махай се! Махай се! И
вземи със себе си тези лайна!
Мики трепереше. Стисна бюрото, а една вена на врата му
пулсираше зловещо. Джейми се уплаши да не би старецът да получи
инфаркт, но не отстъпи:
— А военното досие на Микаилис Джанелис? И това ли са
глупости, Мики? – Захвърли на бюрото снимката на екзекуцията и
собственикът на галерията се отдръпна, сякаш е видял съскаща
змия. – Ти си се променил много, Мики, но не и усмивката ти.
Познах тази шибана усмивка веднага щом пристъпих прага ти!
Исках да те фрасна по лицето и да я разкарам оттам. Ако не
сътрудничиш, може би точно това ще направя! – После безмилостно
продължи да чете: – Записва се доброволец в латвийския легион на
СС в началото на 1942 г.; воюва в Ленинград до принудителното
оттегляне през пролетта на 44-та. Обвинен във военни
престъпления по време на отстъплението. Предполагам, че
описаното е едно от тях. Мики, но в твоето досие съм сигурен, че
има и по-лоши неща. Останал на полуостров Курландия до края
на 1944 г., ранен и евакуиран в Източна Прусия. Евакуиран от
Къонигсберг в Германия. Предал се на войските на Девета
американска армия на 4 май 1945 г.
— Военни престъпления ли? – изсъска Мики – Какво, по
дяволите, знаеш ти за военните престъпления?! Терористи! Стрелят
в гръб, осакатяват!
Американците поне ни третираха като патриоти. Звената на
31
Вафен СС - от балтийските държави следва да се разглеждат
като отделни поделения, които не са част от германските СС.
Ние не ги считаме за враждебно на САЩ движение – цитира той по
памет. – А тук казва ли се също, че по време на военния трибунал в
Нюрнберг стоях на стража с моите другари като съюзник? Пише ли,
че бях съветник на ЦРУ за Латвия по време на Студената война?
— Не, Мики, няма го. – Джейми усети, че гневът се оттича от
него, когато срещна погледа на победения старец. – Изглежда,
всичките ти бивши съюзници са те изоставили. Може би не са
знаели за Анна Гюренщайн и гората Румбула, но сега вече са наясно.
Вдигна двете бланки от бюрото и ги постави пред другия мъж.
— Имам нужда от име и адрес, Мики, на контакт във Вафен СС.
Човекът, който ми даде това, смята, че все още поддържаш връзка
със старите си приятели. Трябва ми и едно хубаво и учтиво
препоръчително писмо, с което да го помолиш да ми сътрудничи.
Направи го и ще забравим, че това се е случвало.
Мики грохна. Когато се протегна да вземе писалката и започна
да пише, ръката му трепереше.
— Ти си глупак. Джейми, изобщо не знаеш с какво се захващаш!
Ще те изядат жив!
— Ще рискувам, Мики.
Латвиецът бутна листата към него. Джейми ги взе заедно с
фотографията.
— Идеално. Ако помогне, в което се съмнявам, това може да
спаси нечий живот. Ще ти оставя другите неща, но ще взема
снимката, ако нямаш нищо против, просто за всеки случай. Сега ще
ти кажа довиждане. Съмнявам се, че ще се видим отново. – Обърна
се да си върви. – Между другото на твое място бих поръчал още една
експертиза на онзи Моне, там има нещо, което не е съвсем…
Познатото изщракване от вдигане на пистолетен ударник спря
думите на езика му. Джейми се обърна и видя, че Мики Джанелис
е насочил срещу него малък и лъскав, но все пак много опасен
пистолет. Ръцете на стареца силно трепереха. Но не достатъчно, за
да пропусне целта от разстояние малко повече от метър. От пустите
му мъртви очи личеше, че не му е останало нищо за губене.
— Не ставай идиот, Мики! Помисли за децата си! Ако ме убиеш,
просто хората, които ми дадоха тези неща, ще ги изпратят на