— Ха-ха. Продължавай да разказваш – нареди му. – Скоро ще се
приземим.
— Тутс са открили „Бийтълс“ през хиляда деветстотин шейсет и
ъ-ъ някоя...
— Предпочитам класическа музика.
— Отлично! – засия Джейми. – Най-доброто място за театър,
опера и музеи в Европа!
— И това си го измисли.
— Съвсем не, поне що се отнася до операта.
— Тутс е и родното място на Бернт Хартман – отбеляза Дани. –
Бивш член на Вафен СС и притежател на прокълнатата Корона на
Изида. Въпреки близката ни среща с наследниците на Адолф Хитлер
в Берлин ти отново се каниш да ме завлечеш в бърлогата на лъва
или на дракона, или каквато там метафора подхожда най-добре на
онзи социален клуб за възрастни бивши масови убийци. Може ли
човек да бъде бивш масов убиец? Предполагам, че не.
— Защо я нарече „прокълната“?
Дани сви рамене.
— Просто израз. Изглежда, много от хората, които влизат в
контакт с нея, умират. Защо?
— Надникнах още веднъж в интернет, преди да тръгнем, и
попаднах на един от онези конспиративни сайтове, които твърдят,
34
че Хитлер и Елвис са все още живи и се редуват да яздят Шергар . В
него пишеше нещо за Изида. Че на надгробен паметник, свързан с
нея, пишело, цитирам: „Проклет бъди с дара на дългия живот“.
Дани потръпна леко, а после си спомни нещо, което искаше да
попита още преди решението на Джейми да тръгнат по хамбургската
следа.
— Хей, ти не каза почти нищо за срещата с онзи старец.
— Не, не казах.
— Как го понесе той? Сблъсъка с миналото, върнало се да го
преследва след всичките тези години.
— О, ами, предполагам, че го прие така, както би могло да се
очаква. – Така ли?
— Да.
Джейми затвори очи, а самолетът започна да се снижава.
***
Първото, което Джейми направи, след като излезе от галерията
на Мики, бе да се обади на Дейвид и да обясни какво се е случило.
Не се изненада особено, че агентът на Мосад е по-загрижен да
покрие следите си, отколкото от съдбата на бившия есесовец.
— Не сте оставили нищо след себе си, нали? Никакви документи.
— Не, реших, че за всички ще е най-добре, ако няма връзка с
миналото му.
— Добре, иначе можеше да стане неудобно за първоначалните
собственици на информацията.
— Мики беше възрастен човек, най-добре е семейството му
никога да не научава.
— Той беше масов убиец, господин Синклер, взел участие в
убийството на най-малко двайсет и пет хиляди еврейски мъже, жени
и деца. Не изпитвайте съчувствие към Мики Джанелис. Ако
съществуваше справедливост, той още преди петдесет години щеше
да е увиснал на въжето. А сега бих искал да поставите документите и
снимката в плик и да ги изпратите на адреса, който ще ви дам. Моля
ви, не се изкушавайте да ги копирате. Би било много неразумно.
— Не искам да имам нищо общо с тях повече – увери го Джейми.
– В замяна обаче бих желал нещо.
— Упоритостта ви става леко дразнеща, господин Синклер!
Недейте, както казвате вие англичаните, да насилвате късмета си.
— Телефонният номер, който ми даде Мики, е на човек в
Хамбург. Би било полезно да получа някаква информация за града и
за политическата ситуация там.
— Предполагам, че под „политическа ситуация“ имате предвид
колко голямо е в момента влиянието на СС в него?
— Точно така.
— Ще ви се обадя след петнайсет минути. А междувременно се
отдалечете възможно най-много от галерията.
Джейми седеше в едно кафене, когато получи обаждането.
— Сам ли сте?
— Разбира се. – ,.Защо е този въпрос?“, помисли си. – Имате ли
нещо за мен?
— След края на войната и на Нюрнбергския процес най-уместно
било ръководството на СС да се покрие. От началото на петдесетте
години обаче покрай политическите вълнения в Германия
ръководството отново започнало да демонстрира силата си. През
1953 година високопоставени ветерани от СС се срещнали в
ресторант в Хамбург, наречен „Фери хаус“. Там ги ухажвал местен
политик на име Ролф Шмид. Говори ли ви нещо това име?
— Имаше един Ролф Шмид, който е бил канцлер на Германия.
— Точно така. Хер Шмид събират гласове и понеже СС все още
била достатъчно голяма сила, решил, че биха могли да му ги
осигурят. Не след дълго Конрад Аденауер, тогавашният канцлер, се
срещнал с бившия бригаден генерал Курт Майер – човек, когото в
Нюрнберг признати за виновен за убийството на двайсет и трима