канадски военнопленници.
35
Майер бил висш служител от HIAG , имат огромно влияние
върху членовете и бил един от хората, съдействали за
възстановяването на есесовските пенсии в съответствие с тези на
ветераните от Вермахта.
— Тоест СС все още е сила в Хамбург?
— Времената се менят. – По тона Джейми усети, че Дейвид свива
рамене. – Хората остаряват и забравят. HIAG все още е имала
влияние през шейсетте и седемдесетте години: ветераните си
правели социални клубове и организирали паради, но през
осемдесетте години течението се обърна срещу тях. Новото
поколение германци погледна към минатото и видя СС такава,
каквато е всъщност: не герои, а убийци, които поддържат един
смъртоносен режим. Официално организацията е разпусната през
1992 година.
— Официално ли?
— Всъщност мина в нелегалност. Социалните клубове
промениха имената си. Събранията се провеждат на тайни места от
хората, които останаха. Презирайте ги, ако щете, но не ги
подценявайте. Те са стари. Не са мъжете, които са били някога. Но
все още са опасни.
— Какво можете да ми кажете за телефонния номер?
— Джентълменски клуб в сърцето на един от недотам
безопасните райони на града. Оставям на вас да прецените за какви
джентълмени става въпрос. Искрено ви желая късмет, господин
Синклер.
***
— Венеция, а?
Джейми придърпа палтото по-плътно към себе си и отказа на
поредната неостаряваща проститутка, която ги изкушаваше с тройка
в местен хотел за сто евро – онинклузив, така да се каже. Топчета
суграшица падаха косо на светлината на уличните лампи и
превръщаха в неонова дъга улицата, от двете страни, на която се
редуваха нощни клубове и крещящо осветени секс шопове.
Треперещи проститутки се редяха край пътното платно, а мъже с
алчни очи и костюмирани охранители наблюдаваха от малките
странични улички като едри змиорки, които чакат плячката им да
приближи достатъчно. „Репербан“ е най-известният район с червени
фенери в Хамбург, но в града има и много други улици, където човек
може да получи всичко на всякаква цена. „Щайндам" бе една от тях.
— Може би трябваше да останеш в хотела.
— И да пропусна цялото това забавление?
Дани и Джейми се усмихнаха един на друг.
— Ей, ти, красивата дама, дето прилича на Сигорнн Уивър!
Искаш ли да се надрусаш? Теди има точно това, от което се
нуждаеш.
Говореше млад слаб мъж с тениска на „Гъне енд Роузес" и
многозначителна усмивка, който протягаше открито дланта си с
пакетчета, пълни с прах. Дани Фишер дори не забави ход.
— Разкарай се веднага или ще ти счупя шибаната ръка!
Момчето разпери ръце, а после сви рамене. Усмивката му обаче
не трепна и той продължи нататък в търсене на следващия
потенциален клиент.
— Къде се предполага, че трябва да се срещнем с онзи човек?
— Има един бар, наречен „Пусикет“. Ще застанем отпред и
някой ще дойде да ни даде инструкции.
— Шегуваш ли се? Мислех, че имаме инструкции!
Джейми сви рамене.
— Така иска да играе нашият човек.
Двамата вървяха нагоре по улицата и оглеждаха неоновите
табели за бар „Пусикет". Без предупреждение пред Джейми се появи
силно гримирано момиче с права тъмна коса, което рязко разтвори
дългото си палто. Под него не носеше почти нищо.
— Харесва ли ви това, което виждате? Два часа, триста долара за
вас и дамата. Мога да доведа и приятел, момче или момиче – по ваш
избор.
Дани Фишер изръмжа предупредително и Джейми вдигна ръце
да отпрати момичето, надяваше се, без да изглежда заплашително.
То обаче пристъпи между тях и се отърка в него, после леко го
гризна по ухото.
— Атина ме изпраща. – Джейми замръзна, като чу името. –
Следят ви, бъдете внимателни. Ще се опитам да ги забавя.
Момичето отстъпи назад и Джейми осъзна, че гримът прикрива
чертите на лице, което за последен път бе видял край река Шпрее.
Криеше и още нещо, което не бе осъзнал преди. Прилика с жена,
която би могла да бъде нейна майка. Преди да успее да отговори, девойчето се изсмя в лицето му:
— Майната ти, човече! – каза невярващо. – За тази цена не
можеш да чукаш и някое от кучетата долу при доковете.
Дани Фишер се канеше да се намеси, но се поколеба и момичето
бързо се отдалечи. Джейми хвана Дани за ръка и я придърпа в най-