близкия вход за, както изглеждаше отстрани, страстна прегръдка.
— Какво, по дяволите, става. Синклер? Това момиче...
— От Сестринството е – прошепна Джейми – Мисля, че е една от
двете млади жени, които видяхме пред Райхстага. Имаше нещо
познато в нея.
Струва ми се дори, че може да е дъщеря на Атина. Не се
оглеждай, но Фредерик е тук някъде.
Усети как Дани замръзва.
— Какво ще правим сега?
— Трябва да се изплъзнем от хората му и бързо да намерим
„Пусикет“. Момичето каза, че ще се опита да ги забави. – Чуха
някаква суматоха на двайсетина метра назад. Мъжки и женски глас
спореха високо на немски, а после женският се извиси във възмутен
писък. – И изглежда, успява. Хайде!
Табелата над входа на бар „Пусикет“ представляваше
анимираната фигура на Жената котка в реален размер. С камшик,
огромни гърди и дълги крака с ботуши до средата на бедрото.
Джейми отчаяно се огледа за човека, с когото трябваше да установят
контакт.
— Местенце от класа – измърмори Фишер. – Ако постоим тук
достатъчно дълго, може да изкарам някой и друг долар. О, по
дяволите!
Източникът на раздразнението й беше младежът с широката
усмивка и наркотиците, когото срещнаха преди малко. Приближи ги
пак, но когато заговори, тонът му не съответстваше на усмивката:
— Казаха ви да дойдете сами, само вие двамата! Каква е тази
компания?
Джейми затвори очи. За бога, колко хора ги следяха? Това си
беше същински градски парад.
— Ако имаме компания, не сме я поканили ние.
Младежът претърси улицата с тъмните си очи.
— Вие, хора... Добре, ето как ще стане.
— Слушаме.
— Отивате до бара, там вляво има две врати. Отваряте първата.
Минавате направо през нея и вървите по коридора, докато стигнете
до друга врата, която води към алея. Тръгвате по нея, завивате
наляво, а след това вървите по първата алея вдясно. Завивате наляво
в края й и след това продължавате по първата вдясно. Не спирате за
нищо! Схвана ли, англичанино?
— Схванах.
— После какво? – настоя Дани Фишер.
— Някой ще ви вземе.
— Абсурд!
Теди се ухили презрително.
— Ако искате да си тръгнете, моля, заповядайте.
— Ела! – Джейми взе решението вместо двама им и поведе Дани
към бара.
Вътре няколко самотни мъже на средна възраст наблюдаваха
отегчено голо момиче, което танцуваше на пилон на подиума.
Никой не помръдна, когато двамата влязоха. Само очите на
момичето се стрелнаха в тяхна посока и срещнаха погледа на Дани
Фишер със сестринско примирение.
Джейми мина през първата врата и тръгна по смърдящ на урина
коридор, от който се излизаше на слабо осветена алея. Тук-там ярко
осветените прозорци разкриваха контрастни сцени на семеен живот
или предизвикана от дрогата нищета, а миризмата на готвено си
съперничеше с отвратителната смрад на отдавна запушена
канализация. Надвисналите дървета хвърляха зловещи сенки, които
криеха невидима заплаха. Двамата забързаха по грубия калдъръм,
като избягваха тъмните кръпки.
Когато стигнаха до кръстовище. Дани спря.
— Тук вляво! – каза. – Питала ли съм те и преди, Синклер, как,
по дяволите, се забърках в това?
Джейми се опита да измисли нещо, с което да я успокои, но не
успя.
— Би могло да е и по-зле.
Дани се засмя горчиво. След още петдесет метра вдясно от тях се
отвори тесен проход, широк едва колкото двама души да минат през
него.
— Не може да бъде! – изстена Дани.
— Човекът каза първата вдясно.
— Не съм.
Джейми се канеше да се шмугне в пролуката, когато из тесните
улички отекна протяжен агонизиращ писък.
— Откъде дойде?
— Някъде напред.
— Да вървим, Дани. Няма време за това. Той каза да не спираме
за нищо.
Само че тя го хвана за ръката и когато видя погледа в очите й.
Джейми разбра, че няма как да се измъкне.
— Аз съм ченге, Джейми. Такава ми е работата.
Хукнаха напред и тичаха, докато забелязаха в далечината две
фигури, които се бореха, притиснати към някаква стена. Джейми
изпсува, сигурен, че прекъсват двойка, която прави секс. После видя
едната фигура да дърпа назад ръката си и да удря, без да спира
другата.
— Ей!
При този вик нападателят нанесе един последен свиреп удар,
после се втурна нагоре по алеята и изчезна зад близкия ъгъл.
Когато стигнаха до мястото, жертвата лежеше превита в сянката.