Всеки дъх, който си поемаше, бе отчаяно накъсано ридание. Дани
коленичи над сгърчената фигура, но веднага се отдръпна и притисна
ръка към устата си.
— О, боже!
Зрението на Джейми бавно се адаптира към по-плътния мрак.
Жената имаше тъмна коса и навярно доскоро е била красива, но сега
беше трудно да се разбере, защото лицето й бе ужасно разранено от
дузина прорезни рани. Дебелото кожено палто все още покриваше
тялото й, но тъмната локва, която се разпростираше по калдъръма, подсказваше наличието на други, невидими наранявания. Беше
момичето от улицата. Дъщерята на Атина. Разширените й очи
отразяваха ужаса на това, което й бе сторено. Тя се опита да каже
нещо, но потрепери и от срязаната й уста бликна кървав фонтан.
Дани коленичи отчаяно до нея и заговори в ухото й:
— Сестрите ти и Владетелката ще те посрещнат от другата
страна. – Дали си го въобрази, или страхът в тъмните й очи наистина
изчезна, преди да угаснат?
Джейми сведе глава над мъртвото момиче, но се напрегна,
когато чу тропот от посоката, в която бе изчезнал нападателят.
Застана пред Дани, а тя каза тихо:
— Ти се целиш горе, аз долу.
Зададе се забързана фигура и щом забеляза двете сенки пред
себе си, спусна ръка към кръста си. Джейми видя ярко проблясващо
острие.
— Горе – напомни му Дани.
Джейми обаче вече бе разпознал характерната тениска.
— Ти ли го направи? – попита настоятелно, когато младият
дилър се приближи достатъчно.
Теди погледна убитото момиче от Сестринството и поклати
безмълвно глава.
— Бързо! – каза им. – Оттук.
Дани се поколеба, но Джейми я дръпна настрани от тялото.
— Вече нищо не можем да направим за нея.
Теди ги поведе обратно към тесния проход и през лабиринт от
улички, които така се виеха и преплитаха, че само за няколко
минути Джейми напълно изгуби представа в каква посока се движат.
Докато тичаха. Дани пипнешком потърси ръката му и той я стисна,
за да я успокои.
— Защо й каза онова нещо? – Още докато задаваше въпроса, му
стана ясно, че е трябвало да попита по-конкретно. Всъщност искаше
да разбере как точно е разбрала какво да каже.
— Предчувствие. – Дани сви рамене, но тонът й подсказваше, че
става дума за нещо много по-могъщо. – Просто звучеше правилно.
Докато тичаха. Джейми продължи да наднича през рамо.
Изглеждаше малко вероятно някой да е в състояние да ги следва в
този лабиринт, само че тук не беше в свои води и го знаеше. Даже
Дани Фишер имаше повече представа какво правят, отколкото той.
Сестринството някак бе намерило начин да ги последва, готово да
помогне с каквото може в търсенето на Короната. Но дори и
Сестрите на Изида не можеха да противостоят на зловещата сила,
която също бе поела след тях. Сила, толкова безмилостна, че бе
покосила младото момиче от Сестринството, без да се замисли, и то с
дивашка свирепост, която очевидно целеше да изпрати послание.
Момичето бе казало, че ,те" ги следят, и Джейми веднага бе приел, че става дума за Фредерик и „Врил“. Но как бе успял да ги издири
Фредерик? Със същия успех можеше да ги преследва и онзи, който
бе открил и заклал мъжете, изпратени от Америка, за да убият
Джейми. Безпощадността беше очевидна, но пък методът, който бе
използван този път, беше различен от онзи при предишните
убийства. А съществуваше и трета възможност – сестрите на Изида
може би имаха свои собствени врагове. Скритите общества винаги
вдъхват страх с тайните, които пазят, а щом Сестринството бе
просъществувало две хиляди години, едва ли страдаше от недостиг
на тайни. Джейми си задаваше толкова много въпроси, за които
нямаше отговори. И усещаше, че няма изгледи нещата да се
подобрят в скоро време.
Струваше му се, че алеите не могат да станат по-тесни, но Теди
свърна в пролука между две сгради, по която можеха да се
придвижват само един по един. В задната част на по-голямата от
сградите имаше метална стълба, която стигаше до необозначена
врата на първия етаж.
Очите на водача им проблеснаха в тъмнината.
— Стигнахме.
XXVII
Под първата светлина на лунния сърп.
Паул Дорнбергер се намръщи и провери изчисленията си, макар
да знаеше отговора достатъчно добре. Времето на стареца изтичаше.
Опита се да си спомни първия път, когато баща му бе споменал