— Не, сега имаме друга работа. Може би друг път.
Паул кимна и преглътна разочарованието си. Щом Ирина беше
така развълнувана от онова, което се намираше в паникстаята,
сигурно бе нещо много специално.
Тръгнаха обратно по стълбите и Олег влезе в кабинета си, а Паул
се залови с документите. Умът на Дорнбергер се понесе към стар
вътрешен конфликт. Короната и ножът. Вечните присъствия в
живота му. Все още му бе трудно да повярва в истинността на онова,
което бе научил през последните месеци. Но как иначе би могъл да
обясни баща си? И самия себе си - творение на баща си. Винаги бе
аутсайдер. Никога не бе получавал обич. Никога не се бяха държали
с него като с дете. Целият му живот се въртеше около Короната и
ножа. И Хартман. Компютърът му сигнализира, че е получил писмо.
Отвори го и го прочете. Съобщението беше сложно и към него
имаше прикачени няколко документа. На Паул му отне известно
време, преди да схване истинския смисъл. Прочетеното го остави без
дъх. Една крачка. Само още една крачка и щеше да го пипне!
XXVIII
Горе на стълбите ги посрещна тийнейджър с обръсната глава,
облечен с тъмно яке и черни дънки.
— Приятели – увери го Теди.
— Разбира се – изсумтя момчето. – Но и приятелите трябва да се
претърсват. Заповеди.
Теди сви рамене и побутна Джейми напред. Хлапето прокара
ръце по тялото на британеца изненадващо внимателно, но без да
пропуска нищо. Който и да го беше обучавал, си разбираше от
работата.
— Кажи му, че ако пробва същото с мен, ще му откъсна
скапаната глава! – Дани стоеше със скръстени ръце.
Джейми преведе думите й. Момчето сви рамене и отговори с
най-добрия си гимназиален английски:
— Ако не те претърсим, не влизаш. Както решиш.
— Можеш да изчакаш отвън – предложи Джейми.
— Ама естествено, когато адът замръзне! Само да пипнеш на
грешното място, господинчо, и приятелката ти ще има да реве! –
Дани се подложи на претърсването с поглед, който значително би
понижил температурата дори в ада. После я въведоха с Джейми през
дървена врата, обкована с метални гвоздеи.
Влязоха вътре. В единия ъгъл на помещението имаше къс бар,
покрай стените бяха наредени пейки с износена кожена тапицерия, а
пред тях – няколко маси. На една от тях трима старци играеха карти
и мърмореха, а четвърти ги наблюдаваше. Мятаха бързо картите
един след друг, след което победителят избухваше в доволен кикот и
прибираше печелившата ръка.
Теди кимна към вратата в задната част на клуба. Дани и Джейми
се спогледаха. Вече бяха решили, че той ще говори и че нямат друг
избор, освен да се доверят на своите домакини. Джейми последва
Теди, а Дани седна в ъгъла, близо до картоиграчите.
Зад вратата – офис. Голи, оцветени от никотина стени с
олющена боя: три маслиненозелени шкафа с папки: голям, богато
украсен сейф, сякаш отмъкнат от някоя унгарска банка, и широко
бюро, чийто плот бе покрит с надраскана червена кожа.
Единствената светлина в стаята идваше от настолната лампа върху
бюрото. В пепелника до нея пушеше пура, а димът й се издигаше
спираловидно, осветен от крушката. На бюрото седеше аристократ с
посивели коси (Джейми си помисли, че при други обстоятелства би
могъл да мине за граф или принц) – едър и солиден човек въпреки
очевидно напредналата си възраст. Имаше усмихнатите очи и черти
на
популярен
актьор,
които
още
напомняха
за
някога
привлекателната му външност. Вероятно момичетата са го
преследвали на тълпи, когато е бил в сивата си униформа със
сребърни гръмотевици на яката. Мъжът вдигна поглед и изпрати
някакво съобщение с очи на Теди. Младежът се обърна, канеше се да
си върви.
— Момент! – каза Джейми. – Едно момиче беше убито по пътя
насам. Наръгано. Той имаше нож.
Отново едва забележим знак с очи и Теди застана до стареца.
Прошепна му нещо на ухо, след което застана зад Джейми.
Държанието му не беше точно заплашително, но..
— Той казва, че не знае нищо за момичето. Следили са ви. Двама
мъже. Може да са били там, за да ви защитят. От нас ли?
Джейми поклати глава.
— Не. Казахте да дойдем сами. Така и направихме.
В същото време се сети за Дейвид. Кой знае как работеха
израелците. Но пък ако ставаше дума за Мосад, и печеният Теди не
би ги забелязал.
— Когато сте минали през бара, преследвачите са ви изгубили,