но той се върнал, за да провери. Намерил само единия. Тогава
дошъл при вас. Момичето вече било мъртво. После ви довел тук.
Това достатъчно ли ви е?
Изглежда, нямаше особено значение дали му е достатъчно или
не. Джейми знаеше, че няма да получи повече. Затова кимна. Чу се
леко изщракване, когато Теди затвори вратата зад себе си. След като
останаха сами, другият мъж остави мълчанието да се проточи.
Джейми усети как старецът претърсва душата му с ледените си сини
очи.
— Къде смяташ, че се намираш? – Въпросът беше странен, но
очевидно изискваше отговор.
— В клуб за джентълмени в Хамбург, където се сервира алкохол.
Мъжът бавно поклати лъвската си глава.
— Не, явно не схващаш ситуацията. – Старецът взе пурата и я
насочи към вратата. – Ти и твоята приятелка сте на крачка от гроба.
Мислиш си, че можеш просто така да влезеш в нашия свят и отново
да излезеш? Не става така. Ако повярвам на онова, което ми кажеш,
може и да си тръгнете. Ако ли не, скоро край доковете ще плават две
тела. Това ще нанесе удар по туристическия бизнес в Хамбург, но
какво пък, има още много туристи.
Мъжът се ухили с усмивка на гробар.
— Кой уби Мики Джанелнс?
В стаята сякаш стана с двайсет градуса по-студено и Джейми се
изненада, че гласът му не потрепери, когато каза:
— Мики се самоуби.
— А ти откъде би могъл да знаеш?
— Защото бях там, когато го направи.
— Мики беше безгрижен и весел човек. Всички го харесваха.
Защо би направил такова нещо?
Джейми се поколеба. Пред този човек лъжата и отклонението на
вниманието нямаше да минат.
— Може би си е помислил, че някой ще разкаже на света
истината за миналото му.
— Ти ли?
Синклер кимна.
— Би сторил това на Мики?
— Не. – Джейми поклати глава. – Мики ми беше приятел.
— Може би е трябвало да си подбира по-внимателно приятелите.
— Може би. – Джейми събра цялото си хладнокръвие, за да
издържи погледа на стареца. – Но понякога идва момент, когато се
налага да жертваш дори приятелите си. Човек, който е вършил
онова, което сте правили вие, би трябвало да го знае.
За първи път забеляза, че в стаята има часовник – на заден план
се чуваше измъчено тиктакане. Другият мъж бръкна под бюрото и
отвори чекмедже. Джейми затаи дъх в очакване на онова, което ще
измъкне. Оказа се бутилка с бистра течност и две стъклени чаши, които старецът напълни до ръба. Побутна едната към госта си и
вдигна другата за наздравица.
— За Мики!
— За Мики. – Джейми изсипа силната течност в гърлото си и
започна да примига, когато тя избухна в стомаха му и разпали
пожар в него.
Неизвестно откъде на бюрото се появи снимка, а чашите бяха
повторно напълнени.
— Аз и Мики в Харков през четирийсет и трета година. Аз бях на
осемнайсет, когато си направихме тази снимка, служех в СС
Лайбщандарте. – Старецът се ухили. – Телохранителите на Хитлер.
Най-добрите. Нека ти разкажа за Мики! Той мразеше червените
повече от всеки на тази земя. Разбира се, ние понякога убивахме
затворници. И те го правеха. И какво от това? Беше война.
Разправят, че на Източния фронт било кошмар. Истински ад. Не е
така. На Източния фронт беше рай за войника. Всеки знаеше, че ако
го заловят, е мъртъв. Затова се биехме до последния куршум, а
когато куршумите ни свършеха, продължавахме със сечива от
окопите, после с ножовете си и накрая със зъби и нокти.
Старецът вдигна ръце, така че Джейми да ги огледа. Силни
работнически ръце, по които още би трябвало да личат кървавите
петна отпреди половин век.
— Ние бяхме ходещи мъртъвци, което ни превръщаше в богове
на бойното поле. Мики не бе истински есесовец, във всеки случай не
беше от Вафен СС, но аз го харесвах. Проблемът беше, че на него му
беше приятно да убива затворници. Веднъж го видях да гръмва
двайсет подред. Така и не спря да се усмихва. Може и да бяха
комунисти, а може и да не бяха. Двайсет мъже и жени, коленичили
пред него. Бум. Бум. Бум. – Насочи пръста си и натисна въображаем
спусък, сякаш държеше пистолет.
Джейми се опита да съчетае образа на усмихнатия убиец Мики с
онзи на стареца, който твърдеше, че се е покаял и се моли за душите
на жертвите си. Не успя.
— Чух, че латвийският легион бил унищожен в Курландия,
затова изобщо не очаквах да видя Мики отново. Но той се появи в