Хамбург през петдесетте години. Аз извадих късмет – получих
шрапнел в крака, докато се биех с Хитлерюгеид в Кан, Нормандия.
За щастие, канадците не застрелваха ранените, макар че избиха
почти всички останали. Когато Мики почука на вратата ми,
ръководех сам бизнеса си и работех с HLiG, помагах на стари
другари, които не бяха извадили такъв късмет. Каза ми, че се
нуждаел от помощ, защото отново се борел с червените, но този път
заедно с ЦРУ. Разсмях се, защото по онова време ЦРУ беше голяма
шега, но той беше сериозен. Искали да изпратят агенти в Латвия от
Хамбург: Мики ги беше убедил, че може да го организира. Ние
имахме хората, имахме и опита – всеки в Хамбург познаваше човек,
който разполага с лодка. И така около три години СС работеше с
американците срещу Съветския съюз, за което ни плащаха добре. Но
през петдесет и четвърта звездата на Мики вече залязваше и янките
схванаха, че операцията не върви. Работата се разсъхна, но Мики все
още се усмихваше. И една вечер, когато бяхме седнали на по питие
във „Фери хаус“, за да приключим операцията, ми каза, че винаги се
е интересувал от изкуство. „Мисля да открия художествена галерия.
Познаваш ли някого, който има за продажба произведения на
изкуството?" – попита той. Мики знаеше, че по време на войната във
Франция, Италия и Холандия всички скатаваха по нещо за
бъдещето. Ако си обикновен войник, прибираш някой златен
свещник в ботуша си. Ако си генерал, натоварваш цял конвой
камиони с всичко, до което успееш да се докопаш: картини,
скулптури, златни и сребърни кюлчета. Някои бяха унищожени,
други – върнати на собствениците им от Съюзниците, но голяма част
все още стояха скрити из тавански помещения и банкови трезори.
Никой нямаше представа какво да прави с тях. Давай ми по-малко –
каза ми Мики, – само дреболиите, никакви стари майстори. Ще ги
продавам вместо теб на най-добрата цена и ще си прибирам
комисиона. Ето така започна Мики в бизнеса и продължихме да
работим заедно досега. Мики ми липсва.
Старецът отново бръкна в чекмеджето и извади пистолет
„Валтер Р-38" – смазан, блестящ и опасен. Сложи го на бюрото пред
себе си и го завъртя. Когато спря да се върти, дулото му сочеше
право към Джейми.
— Защо си дошъл?
Джейми извади лист хартия от джоба си и го сложи на бюрото
до пистолета.
— Опитвам се да разбера какво се е случило с този човек. Това би
могло да спаси живота му.
Другият мъж го прочете, като поклащаше глава. Накрая сви
рамене.
— Може би ще успея да направя нещо, а може би не. Беше преди
много време. Доста хора изчезнаха, защото така поискаха, за което
си имаха добра причина. – Положи листа обратно до пистолета. –
Ела след два дни и ще имам отговор за теб.
После си наля още едно питие и Джейми го остави да се взира в
снимката – старец, превърнал се във вечен затворник на младостта
си.
Джейми се върна обратно в клуба, където Дани раздаваше карти
на старите войници. Един от тях вдигна поглед и се усмихна.
— За бога, приберете си я! Направо ни разсипва.
XXIX
Завихрени от вятъра танцуващи снежинки се носеха през дима и
искрите и се стопяваха в пламъците, обхванали горящата сграда.
— Сигурен ли си, че е тук?
Джейми не можеше да откъсне очи от бившата пиянска бърлога
на СС.
— Да, сигурен съм.
Стояха зад голямата тълпа, която се бе натъпкала в уличката, за
да наблюдава пожара иззад полицейската бариера. Пожарникарите
се появиха твърде късно. Пламъците вече бяха захапали здраво
покривните подпори и фуги на сградата. Прегрелите плочи
избухваха и се стоварваха на парчета на улицата. Минути по-късно
покривът се срина със звучно „туп!“ и отново запрати пламъци и
искри високо в небето над Хамбург.
— Какво ще правим сега?
Същият въпрос си задаваше и Джейми, но – за щастие или
нещастие – бързо получи отговор. Поне ако съдеше от дулото,
болезнено забучено в подмишницата му.
— Елате с мен! – Джейми хвърли поглед през рамо, но момчето,
което ги бе претърсило по-рано, натисна по-силно пистолета. –
Казах да дойдете с мен, което означава само това и нищо друго.
Дани беше достатъчно близо, за да разбере какво става. Джейми
я видя как се напряга, но поклати глава. Каквото и да ставаше, можеха да го разберат само ако последват инструкциите на младежа.