къде се намират. Бяха им взели паспортите и портфейлите по време
на пътуването. Сега им ги върнаха, което беше обнадеждаващо.
Огледаха се наоколо озадачени. На задната стена, долепена до
близкия хълм, имаше стоманена врата на грамаден сейф, който бе
достатъчно голям, за да влезе човек в него. Гледката накара Джейми
да потръпне. Без да кажат и дума, близнаците излязоха от стаята, а
третият мъж зае позиция до вратата. След малко при тях дойде
дребен като гном възрастен мъж с ужасно усукан врат. Имаше
весели проблясващи очи, а на лицето му бе изписано вечно
недоумение, сякаш въпреки напредналата възраст всеки следващ
ден го объркваше повече и от предишния.
— Благодаря ти, Ролф. Прати близнаците да донесат кафе, става
ли? – Старецът махна на Джейми и Дани да седнат на двойка бели
кожени кресла и се настани срещу тях на трети такъв диван. Взираха
се един в друг доста време, след което Дани наруши мълчанието:
— Бернт Хартман, предполагам?
Старецът се засмя.
37
— Това ми харесва! Стенли и доктор Ливингстън , нали? Не съм
чувал името от много, много отдавна, но, да, разбира се, наричайте
ме Хартман.
Само нека да е Бърни. Днес е ден за спомени. Бърни Хартман.
Окото на Изида. И Макс Дорнбергер.
— Търсим ви от доста време, господин Бърни. Не очаквах да
заваря съгражданин нюйоркчанин.
— Ню Йорк, Бостън. – Старецът сви рамене. – Петнайсет години
в Щатите оставят отпечатък у човек.
Пристигането на близнаците го прекъсна. Единият носеше
поднос със сребърно джезве, а другият сервираше. В бледите,
лишени от усмивки лица и тъмната им коса имаше нещо изнервящо
познато. Бърни Хартман забеляза погледа на Джейми.
— Гледали ли сте някога „Момчетата от Бразилия“, господин
Синклер? Жесток филм!
Джейми си припомни Грегъри Пек в ролята на доктор Иозеф
Менгеле и стреснато огледа по-близкия близнак. Старецът се засмя.
— Просто шега, господин Синклер! Но пък вие, англичаните,
никога не сте проявявали кой знае какво чувство за хумор. Твърде
много самоконтрол, а?
— Зависи от нещата, над които се очаква да се смеем, Бърни.
Мога да се закълна, че само преди час бяхте твърдо решени да ни
убиете. Или може би съм объркал онази стоманена гробница със
сауна?
Бърни Хартман сви рамене и отпи от кафето си.
— То си беше за тогава. В момента се интересувам как точно ви
хрумна името Макс Дорнбергер. Той беше добър приятел на Бърни
Хартман, но е мъртъв от дълго време.
Джейми забави отговора си – опитваше се да прикрие
объркването си от чутото.
— Съвсем просто е, Бърни, старче. Според една книга, което
прочетох, Бърни Хартман и Макс Дорнбергер били в бункера на
Хитлер почти до самия край. Пишеше, че вие двамата сте
екзекутирали Херман Фегелайн.
Бърни Хартман продължи да се усмихва, но ги изгледа с твърдо
преценяващо изражение.
— Много грешите! – изкряка, след което се наслади на
объркването на своите гости. – Вярно е, че бях там и му помогнах да
погребе Фегелайн, но не съм стрелял нито веднъж. А и човекът,
който застреля Херман Фегелайн, не беше Макс Дорнбергер. –
Бърни поклати глава. – Екзекутира го Бодо Ритер.
— Не разбирам. – Сега недоумението на Джейми бе съвсем явно.
– Бодо Ритер вече е бил напуснал Берлин, когато е убит Фегелайн.
Хартман се облегна назад и затвори очи. В продължение на
няколко минути гостите му се чудиха дали не е заспал.
— Ах, може би е време да разкажа всичко! – Очите на старчето се
отвориха, пламъчето в тях се беше завърнало. – Все някой трябва да
го узнае, а пък кой би арестувал стария Бърни сега, а? Но ще
разкажа историята както аз си знам и от самото начало.
Започна с детството си в Хамбург преди войната. Бил най-
малкото от седем деца в семейството – изтърсак и винаги в сянка, защото баща му го обвинявал за смъртта на майка му. Колкото
повече говореше, толкова повече се променяше гласът му. Акцентът
все още бе на американец от Ню Йорк, но модулацията бе на хлапе
от Алтона.
— Старецът работеше по десет часа на ден в кариерата,
взривяваше. Затова ни отгледа леля Герда. Не че някой й благодари
за това. През повечето време крадяхме край доковете, вместо да
ходим на училище, а и двете ми сестри вече бяха в играта по
времето, когато навършиха шестнайсет години. – Бърни сви рамене.