– Просто такъв беше животът тогава. По някое време, трябва да е
било през трийсет и седма година, когато бях на тринайсет, леля
Герда се разболя и татко трябваше да ме води със себе си на работа.
Обясняваше ми как се разбиват камъни и как капсул-детонатори и
динамит работят заедно. Колко да използвам, за да получа
определен ефект. Бил съм самороден талант, така ми каза. Имах
добри ръце, стабилни и пъргави, и не правех грешки. Разбира се –
изкиска се Хартман. – в играта на взривяване имаш право само на
една грешка. Е, моят старец беше комунист, всички в лошите и по
доковете бяха червени.
38
Още от трийсет и първа се биеха периодично с кафявите ризи
по Брайтещрасе и татко се досещаше какво се задава. Затова взе да
си носи работа вкъщи, така да се каже: половин пръчка динамит от
време на време: два-три детонатора, скрити под шапката. Смяташе,
че не знам къде ги държи, но малкият Бърни не беше толкова тъп, колкото изглеждаше. Е, през четирийсета година дойдоха да го
приберат. „Отивате в концентрационен лагер, господин Хартман,
пет години в затвора. Освен ако не предпочитате да използвате
уменията си в сапьорския пехотен батальон. Оказа се, че няма
разлика. Не би могло и да има, нали? Петдесетгодишен мъж сред
бойните инженери. Последното, което чухме за него, беше, че е
направил върховната саможертва за фюрера и райха при голяма
немска победа някъде край Брянск.
Хартман въздъхна и отново затвори очи, сякаш се опитваше да
си спомни нечие лице.
— Трудно бихте нарекли моя старец симпатичен, но аз винаги
съм съжалявал, че така и не успяхме да изпием по бира с него. И
така, ето го малкия Бърни недохранен и мършав. Даже и да иска, не
би могъл да влезе в Хитлерюгенд заради миналото на баща си. Което
означава, че няма как да работи. Единственото, от което разбира, са
взривните вещества и кражбите. Освен това има дванайсет пръчки
динамит и петнайсет капсул – детонатора, заровени долу, край
кенефа. Иска да помогне за прехраната на семейството, но не знае
как. За щастие, старите му приятели от доковете имат идея: „Защо да
не ограбим заедно някой магазин? Така и правим. „Алстерхаус“ на
улица „Юнгвернстийг“, оказва се фасулска работа. Те ме вкарват
вътре, аз оправям сейфа. Всеки получава своя дял, а пострадали
няма. Но това е в разгара на операция „Барбароса". Вермахтът е пред
Москва и Сталин започва да си мисли, че може би в Сибир е приятно
по това време на годината. Една нощ някой чука на вратата. Може да
е Гестапо, но вместо тях пристига Ерих – приятел на баща ми, който
моли за услуга. Само дето червените не молят за услуги. Ерих ми
казва, че не им достигат средства, а аз не питам за какво. В
следващия момент ограбвам банки из целия Трети райх и поемам
по-големи рискове, отколкото е здравословно. Нека ви кажа нещо за
малкия Бърни. Той не е комунист и съвсем не е герой. Така че
решава да направи един последен удар за себе си. Само че този път
нещата се объркват. Откаченото в цялата история е, че именно това
ми спаси живота. Прибраха ме хамбургските ченгета, а не Гестапо. И
когато ми сложиха белезници, аз си признах и за удара в
„Алстерхаус“. Ако се бяха разровили достатъчно, щяха да ми лепнат
и онова, което бях направил за червените, а това би означавало
смърт по бързата процедура. Е, щяха да ме подстрижат преди това.
Аз обаче бях седемнайсетгодишно хлапе и не си струвах усилията.
Така че никой не се разрови, поне тогава. Две години по-късно. Лежа
в „Нойенгаме“ с циганите, евреите и червените и имам почти същите
шансове да остана жив. Реших, че е настъпил последният час на
Бърни Хартман, когато в бараката влезе Макс Дорнбергер в
есесовската си униформа и извика името ми.
— Казахте, че Макс Дорнбергер ви е бил добър приятел?
Хартман кимна.
— Тогава започна всичко. Там, във вонящата барака в
концентрационния лагер. Таq оглежда ме Макс, тогава тежах към
четирийсет и пет килограма, и казва: „Значи ти си момчето, което
взривява сейфове. Не си кой знае какво“. Разбира се, отвръщам, че
съм взривил няколко, няма смисъл да отричам. Той ми се усмихва
по един такъв многозначителен начин и в този момент ме полазват
студени тръпки“ А-ха, няколко. Не съм дошъл обаче да те водя при
бръснаря на Хайни. Имам една работа, подходяща за умно хлапе,