предавам духа и плътта си.
Внимателно надяна примката на шията си и затегна въ зела. Въжето изскърца върху
адамовата ябълка и тила му. Другият край бе затегнал за масивното писалище. Покатери се на
перваза. Когато отвори огромния прозорец, широкото расо изплющя на вятъра. Коленете му
трепереха. Зад гърба му хората на кардинала блъскаха по вратата. Беше я залостил с кутиите с
инструменти на майсторите и една стълба. Диви зверове, мина му през ума, нищо повече от
диви зверове! Чу се плясък на криле и в края на перваза кацна гълъб. Поклати глава. Монахът
си помисли: Нима Бог гледа милос тиво на един окаян самоубиец? Надяваше се Бог да се смили
над предания, непоклатим във вярата си монах, който въ преки всичко напускаше злочестия
земен живот с любов към Господа наш и Неговия син, с копнеж по рая.
В кулата високо над главата му прозвуча първият за сле добеда, тежък удар на камбаната.
Ad maiorem Dei gloria m! прошепна монахът. Наведе се напред и затърси с поглед оне зи, с коит о
имаше уговорена среща. Само че не можа да ги различи сред гъмжилото от туристи ниско долу
на площада на Синьорията. Бяха закъснели. Преследвачите ги бяха из преварили. Той самият бе
сторил всичко по силите си. Бе опитал да ги предупреди, бе ги поканил тук - в Палацо Векио,
къде другаде? - за да обясни. Ала времето им бе изтекло. Бяха го издирили. Догонили.
Обкръжили. Хиените на кардинала щяха да нахълтат всеки момент. Какви заповеди бяха
получили? Да го убият? Да му отрежат езика? Да го завлекат принудително в манастира и да го
тикнат в някоя влажна подземна килия заедно с други монаси бунтари? Не, благо даря.
Предпочиташе благата милост на Господа. За последен път присви очи към пиацата. Не ги
видя. Щеше да се наложи сами да я разкрият. Тайната. Прастарата тайна.
Ето как започва историята. Нали все отнякъде тряб ва да бъде начената. Та защо не оттук?
А всъщност началото май е на съвсем друго място, по съвсем различно време? Може би
докладът на професор Морета в неделя вечерта? Дали не започва, когато един мо нах в
заблудено отчаяние се хвърля от прозорец на Палацо Векио с примка около шията? Или пък,
съвсем за предпочитане, преди много хилядолетия, в свят, различен от нашия, но въпреки това
твърде подобен на него.
Преди известно време прекарах седмица във Флоренция. Тъкмо там се случи това. Ще
разкажа историята, доколкото ми се удава. За всичко случило се през онази седмица във
Флоренция. Не съм съвсем наясно кога, нито къде е началото ѝ. Всъщност не. Не знам и как
свършва. Още не.
Точно в този момент съм у дома. В Осло. В офиса. За повечето хора офисът е работно
място. За други от нас той е убежище. Защитена бърлога. Скривалище, където да се за вреш,
щом светът стане твърде натрапчив. Етажерки, натежали от папки и научна литература.
Забравени купища. Разпечатки, които си смятал да разгледаш по-обстойно малко по-късно.
Отчети. Торба с фактури за сметки от служебни пътувания, чието попълване си предпочел да
си спестиш. Научни трудове. Международни издания.
Завръщането в Осло бе като пътуване към действителност, която бях забравил.
Разкривените букви върху табелката с името ми на вратата приличаха на оголени зъби, нуж-
даещи се от наместване. Глав н асис ент Бьо н Белтьо. Не знам кой може да е отмъкнал
липсващите букви. Навярно е някой, който се е нуждаел от тях повече от мен. Едно е, ед но т,
едно р.
Седя си тук в офиса, зад полупритворените щори, пропускащи слънцето на ивици, и си
пиша. Утре потеглям отново. Към Египет.
Обадиха ми се по телефона. От пустинята. Там бил. Ник. Просто ела, каза ми.
Н а два пъти съм бил хоспитализиран. Просто д а г о спомена. Не си мислете, че се свеня
или срамувам. Нито за миг! Случва се да си говоря сам. Признавам го. Понякога мърморя
името си. Като мантра. Вик в нощта. Името може да се окаже нещо, в което да се вкопчиш,
когато животът те мачка. Не ми е трудно да загубя досега с битието.
Не, никога не съм си въобразявал, че съм Наполеон.
Въздишка .Твоята.
Защо въздишаш?
Усещам погледа ти. Нетърпеливия поглед. Вечно толкова любопитен, тъй неспособен да
намери покой. Как започва историята? - питаш ти.
Така, отвръщам аз.
ФЛОРЕНЦИЯ
НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР - ПОНЕДЕЛНИК ПРЕДИОБЕД
Да не се намира между тебе никой чародей, гадател или
омаятел, никой баяч, запитван на зли духове, врач
или запитван на мъртвите.
Второзаконие
Бог е недоволен. В кралството ни има врагове на вярата.