Нищичко не капва върху нас, останалите. Възможно е да съм несправедлив, ала чувствам, че до
известна степен съм в правото си да ревнувам от мъже със златиста кожа, кафяви очи и
излъчване, дето разтапя сърцата на жените от всички възрасти, както и на митничарите,
охранителите на паркинги, данъчните и злите кучета.
Погледът на професора галеше публиката.
- Тъй като м и бе оказана честта да открия тазгод ишния сим позиум, искам от името на
културния център и университета във Флоренция да ви приветствам сърдечно с добре дошли
тук, в старата крепост на Медичи, „Кастело Катулус".
Преустроеният замък „Кастело Катулус" се намира на близо половин час път от
Флоренция, насред хълмиста тосканска местност от запрашени ниви, мочурища, лозя, ма-
слинови горички, дъбрави, ридове, долини, стръмни планин ски склонове и безрадостност.
Крепостта се е възцарила на ръба на скален език край планинско езеро и на пръв поглед
изглежда все едно неизменно си има работа там. Никога не е било така. Дори по времето,
когато са я издигнали. Историята е следната: Медичите построили комплекса през XV век -
укрепление, до голяма степен излишно в село, което никой нямал интерес да защитава, понеже
никой не виждал каквато и да било прич ина да го обсади и анексира - та да заточат там един
негодяй Медичи, който с известно право можел да претендира за повече власт от онази, която
някога би могъл да упражнява. По-прозорливи мъже от него построили кре постта, измислили
му графска титла и внушили на покварения пияница и женкар, че занапред щял да бъде
господар на замъка и граф на провинция, която никой не би понечил да му отнеме, стига да не
му хлопа дъската. В продължение на над 40 години пазел своето негостоприемно владение,
докато алкохолът и вътрешностите му не прогнили и не се смесили, и боговете - па макар и
колебливо, и недоброволно, подозирам - не си го прибрали. Неговите синове и наследници не
изоставили пороците на своя предшественик. Впиянчени и мудни, те си живеели като
господари с илюзията, че изобщо охранявали нещо. През всичките тези години преследвали
собствения си финансов крах и фалит, строейки неуморно нови крила и кули. Единственото,
над което се трудели на практика, бил походът към собственото си неизбежно падение.
III
– Кодове! - възкликна професор Морети. Шушукането в залата стихна.
– По-точно: шифри. Понеже има разлика. В кода цели думи или изречения биват
заменяни с други думи, цифри или символи. В шифрите местоположението на отделните знаци
бива размествано в съответствие с математически алгоритми. Тъй като аз все пак ще използвам
по-народното понятие код в доклада си, моля шифровите пуритани сред вас за извинение.
Професор Морети отвори някаква книга и я положи под камера на катедрата. С помощта
на прожектор цифровото устройство пренасяше мотива на големия екран на стената зад
сцената: страница от книга с изображението на съвърше но кръгъл диск.
– Фестският диск! Една от великите мистерии на археологията. Дискът от печена глина е
открит от италиански археолог в двореца на Минос на Крит през 1908 г. На 3500 години. Върху
двете страни на диска са издълбани 241 йероглифни изображения в спираловидна форма.
Никой не е съумял да го разгадае. Към днешна дата никой не знае какво означават тези 241
знака.
Докато си записвах ключови думи, професор Морети от дели микрофона от статива.
– Крале и кралици, генерали и шпиони, бизнесмени и любовници. Всички са използвали
кодове, за да укрият тайните си послания. Световната история е пълна с кодове. Дребни и
незначителни. Пространни и важни. Някои все още са неразшифровани. Цезар е разработил
шифър, в който даден знак представлява друг на разстояние определен брой знаци. В послание
до Цицерон подменил латинските букви с гръцки. Примери много. Линеар Б. Шифърът на
Мария Стюарт. Квадратът на Виженер. Енигма. Познаваме понятия като честотен
криптоанализ, изхождащ от това, че даден знак - като А и Е - е по-често срещан от други. Ала
тази вечер и утре предиобед ще се заемем с едни изключителни бижута - тук направи
изкуствена пауза, подобно на опитен актьор, - а именно скрити послания в текстове, писани от
Нострадамус.
Винаги съм се прехласвал по Нострадамус. Гадателят. Ясновидецът. Не че вярвам във
виденията му. Причината е, че хората и до ден днешен - 500 години по-късно - разчитат клю-
човите моменти в световната история в неговите забулени стихове. Най-благосклонно му