— О — отрони Изабел и тръсна глава на свой ред. — Ама ти сериозно ли? Още мрънкаш за това? За обажданията? Стига, Коул. Нямаше да го направя с теб. Ти си токсичен, разбираш ли?
— Токсичен? — повторих. Всъщност би било лъжа, ако кажа, че не се почувствах поласкан. Имаше нещо могъщо и изкушаващо в тази дума. Токсичен. — Аха, токсичност. Една от най-добрите черти на характера ми. Да не би да го казваш, защото не спах с теб? Майтапът е, че повечето момичета ми крещят, защото съм ги чукал.
Тя се изсмя студено: Ха. Ха. Ха. Токчетата й потракваха, докато заобикаляше щанда, за да застане до мен. Дъхът й върху лицето ми беше горещ, а гневът й — по-оглушителен от гласа й:
— Гледам те така, защото стоях точно толкова близо до теб преди две нощи и те наблюдавах как се гърчиш и точиш лиги заради нещото, което си беше инжектирал. Вече те измъкнах веднъж от тази дупка. Самата аз съм на ръба, Коул, не мога да бъда близо до някого, който също е там. Ти ме влечеш надолу със себе си. А аз се опитвам да изляза.
И просто ей така, аз отново бях пленник на нейната магия. Това късче откровеност, с което Изабел ме бе дарила — което, реално погледнато, дори не беше кой знае колко голямо — укроти бурята в платната ми. Усетих, че изведнъж ми е ужасно трудно да поддържам огъня на гнева си. Свалих крака от щанда бавно, един по един, след което завъртях стола си, за да застана лице в лице с нея. Наместо да се отдръпне, за да ми направи място, тя остана там, точно между краката ми. Предизвикателство? Или може би капитулация.
— Това е лъжа — казах бавно. — Откри ме в заешката дупка единствено защото самата ти вече беше там.
Тя беше толкова близо до мен, че можех да подуша аромата на червилото й. Бях болезнено наясно с факта, че в момента бедрата й се намират едва на два сантиметра разстояние от разтворените ми крака.
— Няма да те гледам как се самоубиваш — отсече Изабел. Измина цяла една безкрайна минута, преди да продължи, минута, в която чувахме единствено рева на камиона за доставки, който преминаваше бавно по улицата навън. Тя гледаше устните ми, но после внезапно отмести очи встрани. — Боже, не мога да стоя тук. Просто кажи на Сам, че ще му се обадя.
Протегнах се и поставих ръце върху бедрата й точно когато тя понечи да се обърне.
— Изабел — казах. Единият от палците ми докосваше голата кожа между колана на дънките и блузката й. — Не се опитвах да се самоубия.
— А, значи просто си искал да се надрусаш?
Опита да се обърне, но аз не отместих ръцете си. Не я държах достатъчно здраво, за да не може да се измъкне, но и тя не се дръпна прекалено силно, така че останахме в същото положение.
— Не съм искал и да се надрусам. Опитвах да се превърна във вълк.
— Все тая. Няма значение как ще го наречеш.
Изабел упорито отказваше да срещне погледа ми.
Пуснах я и се изправих, за да застанем лице в лице. Отдавна бях научил, че едно от най-добрите оръжия в арсенала ми е способността ми да навлизам в личното пространство на хората. Тя се обърна, за да ме погледне, и когато очите ни се срещнаха, бях изпълнен от всепомитащото усещане за правилност, за това, че казвам правилното нещо на правилния човек в правилния момент. Онова твърде рядко усещане, че съм на път да произнеса правилните думи и наистина вярвам в тях:
— Ще го кажа само веднъж, така че ще е хубаво да ми повярваш от първия път. Опитвам се да намеря лек.
Двайсета глава
Тя — Ейми, опитах се да я наричам в мислите си Ейми, а не майката на Грейс — задържа вратата, за да вляза, и ме поведе през преддверие, издържано в малко по-приглушени тонове на пурпурното от фасадата, а после в някаква извънредно ярко осветена стая, пълна с платна. Светлината нахлуваше през огромните прозорци, които гледаха към запуснат заден двор с паркирани в него трактори. Ако човек се абстрахираше от гледката, мястото имаше наистина изискан вид — с боядисани в бледосиво стени, подобно на музей, и стойки за картини, спуснати от белите корнизи на тавана. Платната висяха по стените или бяха подпрени в ъглите; някои от тях изглежда все още не бяха изсъхнали.
— Вода? — попита ме тя.
Стоях насред стаята и се опитвах да не докосвам нищо. Отне ми секунда, за да поставя думата вода в правилния контекст: вода за пиене, а не такава, в която да се удавя.