— Горе главата — провикнах се.
Сам погледна към мен точно когато пусках двата контейнера в ямата. Той трепна, когато водата изригна нагоре и ме изпръска. Усетих как вълкът в мен се раздвижи почти незабавно при досега на ледените капки с кожата ми. Това беше неприятно напомняне, че има съвсем реален шанс да се трансформирам във вълк, при това не защото съм се инжектирал с нещо или съм правил експерименти с тялото си. Щях да се трансформирам просто защото не можех да направя нищо по въпроса.
— К-коул? — обади се Сам. В гласа му се долавяше озадачение. — Стъпи върху контейнерите. Дори и само единият трябва да ти е достатъчен. Тя тежи ли много?
— Н-не.
— Значи можеш да ми я подадеш.
Изчаках, докато той се придвижваше сковано във водата към по-близкия контейнер, който плуваше на повърхността. Щеше да му се наложи да го натисне под водата с дъното нагоре, за да го използва като стъпало. Сам се опита да го хване, докато все още държеше Грейс; главата й се отдели от гърдите му и увисна безжизнено. Беше ясно, че той не може да нагласи контейнера, без да пусне Грейс, а да пусне Грейс означаваше да я удави.
Сам просто стоеше там, гледайки плуващия контейнер или нещо отвъд него, а ръцете му, с които държеше Грейс, трепереха. Беше съвършено неподвижен. Главата му бе леко приведена на една страна, раменете му бяха отпуснати. Виктор ме беше научил да разпознавам какво означава тази поза. Примирението и отказът от борбата се изразяваха по един и същи начин на всички езици.
Има моменти, когато човек трябва да отстъпи назад и да остави някой друг да изсвири своето соло, но има и времена, когато се налага да застанеш в светлината на прожекторите и да поемеш контрола над музиката. Пък и истината беше, че неустоимият ми чар просто се губеше, когато си кротувах.
— Внимавай! — извиках и без да давам на Сам време за реакция, наполовина се изпързалях, наполовина паднах в ямата. Последва кратък миг на див световъртеж, по време на който тялото ми не беше особено сигурно докога ще пада и кога трябва да се напрегне за неизбежния удар, а после успях да забия пръсти в стената точно преди главата ми да потъне под повърхността на втечнената кал.
— Мамичката му — простенах, защото водата беше студена, студена, студена.
Изражението на Сам под калта, покриваща лицето му, беше неуверено, но той видя какво планирах да сторя:
— П-по-добре побързай.
— Не думай — промърморих. Въпреки това той беше прав — студената вода дълбаеше с ледените си пръсти из вътрешностите ми, опитвайки се да измъкне вълка навън. Натиснах първия контейнер под повърхността, така че да го напълня с вода, след което тежестта му започна да го тегли надолу. Докато полагах неимоверни усилия да задържа стомаха си вътре в мен, обърнах контейнера и го натиснах към тинестото дъно на ямата. Протегнах се за втория, напълних го с вода и го поставих странично върху първия. Грабнах плуващия капак и го затворих.
— За — задръж го стабилно — каза Сам. — Н-нека да я взема и…
Той не довърши, но не беше и нужно. Притисна Грейс към гърдите си и стъпи върху първия контейнер. Протегнах се със свободната си ръка, за да го задържа на мястото му. Докоснах кожата му и установих, че вече е придобила температурата на калта около нас. Грейс изглеждаше като мъртво куче в обятията му, докато той се качваше върху втория контейнер. Импровизираната ни пластмасова стълба се люлееше несигурно; аз бях единственото нещо, което я спираше да не рухне под тежестта му.
— По-бързо — изсъсках. Бога ми, водата беше ледена; не можех да свикна с това. Щях да се превърна във вълк и… не! Нямаше да го направя, не и точно сега. Хванах по-здраво краищата на контейнерите. Раменете на Сам вече леко се подаваха над ръба на ямата. Той затвори очи за части от секундата, прошепна съжалявам, след което хвърли тялото на вълка нагоре и напред, към твърдата земя. Ставаше дума едва за около метър, но видях, че въпреки това го заболя. Той се обърна към мен. Все още трепереше от студ.