Някакво движение привлече погледа ми и замръзнах, притиснала ръка към устните си. Това обаче бях самата аз: отражение в огледалото, една гола версия на Грейс, с изпъкнали ребра, разширени очи и скрита под пръстите й уста. Отпуснах ръка и докоснах най-долното си ребро. Сякаш като по команда, стомахът ми изкурка.
— Изглеждаш като някоя дивачка — прошепнах на отражението си просто за да видя как устните ми се движат. Все още звучах като самата себе си. Това беше хубаво.
В края на мивката имаше купчинка с дрехи, сгънати с изключителното старание на някой, който или имаше дългогодишна практика в сгъването на дрехи, или никога не го беше правил. Разпознах дрехите от раницата си, тези, които бях донесла в къщата на Бек преди толкова много месеци. Измъкнах любимата си бяла блуза с дълъг ръкав, а после и синя тениска, която облякох върху нея; двете си паснаха като стари приятелки. После дънки и чорапи. Нямаше сутиен или обувки — те бяха останали в болницата или където там оставаха вещите на кървящите момичета след изненадващото им бягство.
Като теглих чертата, стигнах до следния извод: аз бях момиче, което се превръщаше във вълк и се беше разминало на косъм от смъртта, но това, което щеше да ме тормози през целия ден, беше, че се разкарвам наоколо без сутиен.
Под дрехите имаше бележка. Усетих как из стомаха ми се разлива топлина, когато видях познатия почерк на Сам — сбит и труден за разчитане.
Грейс, това най-вероятно е най-лошото нещо, което съм правил в живота си — да затворя гаджето си в банята. Просто не знаехме какво друго да те правим, докато не се трансформираш. Оставил съм ти дрехи. Вратата не е заключена, така че можеш да я отвориш веднага щом се сдобиеш с пръсти. Нямам търпение да те видя.
С.
Радост. Това беше емоцията, стоплила стомаха ми. Задържах бележката в ръка, напрягайки се да си спомня събитията, за които пишеше в нея. Как са ме затворили тук, как са ме прибрали от гората. Беше като безплодните опити да си спомниш името на актьор, който ти се е сторил бегло познат. Мислите ми танцуваха влудяващия си танц току отвъд досега ми, изплъзваха се в мига, в който се опитвах да уловя някоя от тях. Нищо, още от нищото… и в следващия миг вече се давех в спомена за мрак и кал. Шелби. Спомних си Шелби. Преглътнах с усилие и отново погледнах към отражението си в огледалото. На лицето ми беше изписан страх, бях притиснала ръка към гърлото си.
Никак не харесах ужасеното си изражение; изглеждах като някакво друго момиче, което не познавах. Положих усилия, за да се успокоя, и когато застанах лице в лице с добрата стара Грейс, опитах бравата. Беше отключено, точно както Сам ми беше написал, така че пристъпих в коридора.
С изненада установих, че беше нощ. Можех да чуя тихото жужене на уредите от долния етаж, шепота на въздуха във вентилационната система, всички онези звуци, които една обитавана къща издава, когато никой не я чува. Спомних си, че стаята на Сам ми се пада вляво, но вратата й беше отворена и вътре бе тъмно. Вдясно от мен, в края на коридора, имаше друга отворена врата, от която се процеждаше светлина. Спрях се на този вариант и тръгнах покрай усмихнатите снимки на Бек и останалите, както и покрай колекция от заковани към стената чорапи, оформящи някаква странна художествена композиция.
Надникнах в осветеното помещение и установих, че това е стаята на Бек. Миг по-късно осъзнах, че нямам реална причина да смятам, че това е точно стаята на Бек. Беше издържана в ярки зелени и сини цветове, съчетани с тъмно дърво и скромна мебелировка. Нощната лампа край леглото осветяваше купчина биографични книги и чифт очила за четене. В стаята нямаше нищо, от което да си направиш изводи за личността на собственика й. Тя просто излъчваше спокойствие и непретенциозност по същия начин, по който Бек бе оставил у мен впечатлението, че е спокоен и непретенциозен.
Само дето човекът, който се беше опънал напречно на леглото и чиито все още обути в обувки крака висяха от единия му край, не беше Бек, а Коул. До главата му лежеше разтворено тефтерче с кожена подвързия. От другата му страна имаше цяла купчина с листи и фотографии.
Коул изглеждаше заспал насред цялата тази бъркотия. Направих крачка назад, но кракът ми стъпи върху някаква скърцаща дъска от пода и той изсумтя в синия юрган.
— Буден ли си? — попитах.