— Мда.
Извърна глава, когато пристъпих към края на леглото. Чувствах се като в хотелска стая — мястото беше чисто, сумрачно, издържано в странно подбрани цветове и оставяше впечатлението за липса на човешко присъствие. Подът беше студен; щеше ми се да си бях обула чорапите.
Коул вдигна поглед към мен. Както обикновено, бях изумена от това колко красиво изглежда лицето му. Наложи се да положа съзнателни усилия, за да игнорирам този факт и да разговарям с него като с нормално човешко същество. Той не можеше да направи нищо относно външния си вид. Канех се да попитам къде е Сам, но после ми хрумна, че би било доста грубо да се отнеса с Коул като с пътепоказател.
— Това стаята на Бек ли е? — попитах.
Той протегна ръце към мен и вдигна палци.
— Тогава защо спиш тук?
— Не спях — отвърна Коул и се завъртя по гръб. — Сам никога не спи. Опитвах се да науча тайните му.
Подпрях задните си части върху края на леглото — не съвсем седнала, но не и напълно изправена. Мисълта, че Сам не спи, мъничко ме натъжи.
— Тайните му в тези бумаги ли са?
Коул се разсмя. Кратък звънлив смях, който прозвуча като интродукция за песен от някой албум. Помислих си, че това е един много самотен смях.
— Не, там са тайните на Бек.
Той се протегна и пръстите му докоснаха коженото тефтерче.
— Това е дневникът на Бек.
Положи другата си ръка върху купчината с хартия. Чак сега забелязах, че е легнал върху още листове.
— Ипотека, завещания, юридически документи, епикризи от зъболекарски прегледи и рецепти за лекарства, с които се е опитвал да излекува глутницата.
Бях малко изненадана, че Бек беше правил подобни опити, но всъщност май не трябваше да бъда. Това не бяха неща, из които Сам би тръгнал да се рови — фактите не бяха най-интересното нещо за него, пък и най-вероятно той вече знаеше всичката тази информация и я намираше за безполезна.
— Мислиш ли, че Бек би останал доволен, ако знаеше, че му ровиш из нещата?
Опитах да смекча въпроса си с усмивка.
— Той не е тук — отвърна Коул. После обаче явно обмисли отговора си, защото добави със сериозен тон: — Бек каза, че би искал да поема нещата след него. И после си отиде. Това е единственият начин, по който бих могъл да науча нещо. Чувствам се така, сякаш съм тръгнал да преоткривам колелото.
— Мислех, че Бек е искал Сам да го наследи? — казах, след което сама си отговорих на въпроса: — Ох… той е мислел, че Сам никога повече няма да се трансформира в човек. Затова е вербувал теб.
Е, всъщност това беше причината да вербува някого. Не бях съвсем сигурна защо е избрал именно Коул. В някакъв момент той трябва да е видял този тип пред мен и да си е помислил, че от него ще стане добър водач на глутницата. В някакъв момент той трябва да е видял нещо от себе си в Коул. Мислех, че може би и аз мога да го видя. Сам имаше жестовете и поведението на Бек, но Коул притежаваше… Какво? Силата на Бек като личност? Неговата увереност? Коул имаше някаква искрица от огъня на Бек; Сам беше мил и внимателен, докато Коул беше целеустремен.
Той отново ме дари с циничния си смях, а аз отново долових преднамереното му перчене. От взаимоотношенията си с Изабел обаче бях научила, че когато махнеш булото на цинизма, можеш да видиш истината под него: умората и самотата. Все още не можех да разчета напълно много от емоциите на Сам, но не беше трудно да откриеш нещо, ако знаеш какво точно търсиш.
— Вербувал. Това звучи доста помпозно — отбеляза Коул, докато се надигаше. Придърпа крака под себе си и седна по турски. — Кара ме да си мисля за мъже в униформи, справедливи каузи и борба, за да опазим американския начин на живот. Бек просто не искаше да умра. Затова избра мен. Той мислеше, че ще се самоубия, и беше решил, че това е начинът да ме спаси.
Нямаше да го оставя да се измъкне толкова лесно:
— Хората се самоубиват ежедневно. Статистиката говори за трийсет хиляди американци на година или нещо от сорта. Сериозно ли смяташ, че това е причината да избере теб? Защото аз не мисля така. В това няма никаква логика. От всички хора на света той очевидно е избрал теб по много специфична причина, особено предвид факта, че си известна личност и респективно си рисков фактор. Мисли логично. Логично.
Коул се усмихна; широка усмивка, привлекателна със своята искреност.
— Харесвам те — каза той. — Можеш да останеш.