Мама живееше с надеждата, че някой ще има нужда от медицинска помощ. Тя винаги гореше от желание някой да се нарани на детската площадка, докато бях малка. Хвърляше по едно око към кухните в ресторантите за бързо хранене, очаквайки някоя печка да избухне в пламъци. Докато бяхме в Калифорния, непрекъснато се спираше, когато забележеше някакъв инцидент. Подобно на супергерой, тя долиташе с вик: НЯКОЙ ДА ИМА НУЖДА ОТ ЛЕКАР? АЗ СЪМ ЛЕКАР! Веднъж татко ми беше казал, че не бива да й се подигравам за това; било й е много трудно да получи докторската си степен заради семейни проблеми и сега просто се радва на възможността да казва на хората, че е лекар. Добре де, хубаво, разбирах радостта от новопридобитото й звание, но все си мислех, че е надживяла детинския си ентусиазъм от него.
Въздъхнах и отбих зад камиона. Справих се далеч по-добре от него със задачата да не оставям половината от превозното си средство на пътя, но това надали минава за особено постижение. Майка ми веднага изскочи от джипа, а аз я последвах с далеч по-малко ентусиазъм. Отзад на камионетката имаше три лепенки — „Да живее армията!“ „Затвори си телефона и след това шофирай“ и — напълно необяснимо — „Предпочитам да живея в Минесота“.
Когато заобиколих камионетката, видях ченге, което разговаряше с някакъв червенокос мъж с бяла тениска и тиранти, защото имаше шкембе, но не и задник. По-интересният момент беше, че през отворената врата на камионетката забелязах оставения върху шофьорската седалка пистолет.
— Доктор Кълпепър — кимна с топла усмивка полицаят.
Майка ми превключи на карамеления си глас — онзи, който се сипе върху ти толкова бавничко, че човек така и не осъзнава кога е започнал да се задушава:
— Полицай Хейфорт. Спрях, за да видя дали нямате нужда от помощ.
— Много мило от ваша страна — усмихна се още по-широко Хейфорт. Беше пъхнал палци под колана с кобура си. — Това дъщеря ви ли е? Красавица е също като вас, докторе.
Майка ми възрази. Хейфорт настоя. Червенокосият мъж пристъпваше от крак на крак. Те проведоха кратък разговор за комарите през това време от годината. Червенокосият заяви, че скоро ще станат далеч по-стръвни. Нарече ги „мръсни кръвопийци“.
— За какво ви е пистолетът? — попитах.
И тримата извърнаха очи към мен.
Свих рамене:
— Просто се чудех.
— Ами… — обади се Хейфорт. — Оказва се, че господин Лундгрен е решил да вземе избиването на вълците в свои ръце и привлече вниманието ми.
Червенокосият господин Лундгрен запротестира:
— Е, вижте, господин полицай, знаете, че нещата не стоят точно по този начин. Аз просто забелязах гадината и я застрелях от колата си. Това не е съвсем същото.
— Предполагам, че не е — каза Хейфорт. — Факт е обаче, че имаме мъртво животно, а никой не би следвало да стреля по нищо след залез. Особено пък с 38-калибров револвер. Сигурен съм, че знаете това много добре, господин Лундгрен.
— Почакайте — възкликнах. — Вие сте убили вълк?
Мушнах ръце в джобовете на якето си. Потреперих, въпреки че не беше чак толкова студено.
Хейфорт махна с ръка към предницата на камионетката и поклати глава.
— Съпругът ми казва, че никой не бива да стреля по тях, докато не започне въздушния лов — каза майка ми. Карамеленият й глас леко се беше втвърдил. — Защото в противен случай може да ги подплаши и те да се скрият.
— Това е съвършено вярно — кимна Хейфорт.
Пристъпих към канавката, натам, накъдето беше посочил Хейфорт, проследена от тъжния поглед на червенокосия. Сега вече можех да видя козината на мъртвото животно, която се подаваше над тревата.
Мили боже, а по възможност и ти, Свети Антоний, знам, че съм ви молила за много глупави неща, но това е наистина важно: моля ви, нека това да не е Грейс.
Знаех, че тя би трябвало да е в безопасност със Сам и Коул, но въпреки това си поех дълбоко дъх и направих още една крачка към трупа. Твърдата козина леко се полюшваше от вятъра. Имаше малка кървава дупка на бедрото, още една над предната лапа и трета, точно зад черепа. Горната част на главата представляваше доста неприятна картинка там, където куршумът беше излязъл. Ако исках да видя дали очите са ми познати, трябваше да коленича, но не си направих труда да проверявам.