Коул го погледна обидено.
— Говорим си за адреналин, не за секс на абитуриентския бал.
Тонът на Сам беше леден:
— Няма да рискувам живота на Бек само за да го попитам защо не ми е казал, че е живял в Уайоминг.
Това беше очевидният отговор, онзи, който Коул би следвало да е очаквал от Сам. Жестоката, едва забележима усмивчица обаче отново се беше появила на лицето му:
— Ако хванем Бек и го превърна в човек, може би ще успея да стартирам цикъла му отначало, също както при Грейс. Би ли рискувал живота му за нещо подобно?
Сам не отговори.
— Кажи ми, че си съгласен — каза Коул. — Кажи ми да го открия и аз ще го направя.
Помислих си, че вече виждам ясно причината, заради която Коул и Сам не се разбираха. Когато теглехме чертата, Коул вземаше лоши решения в името на добри дела, а Сам не можеше да оправдае нещо подобно. В момента Коул размахваше пред лицето му това, което Сам искаше повече от всичко друго на света, наред с това, което не би пожелал в никакъв случай. Не бях сигурна кой беше отговорът, който исках да чуя от него.
Видях как Сам преглътна с усилие, след което се обърна към мен и попита тихо:
— Какво е твоето мнение?
Не исках да му казвам това, което вече знаеше. Кръстосах ръце пред гърдите си. Можех да се сетя за хиляди причини за и против, но всяка от тях започваше и свършваше с копнежа, който виждах върху лицето на Сам в момента.
— Трябва да можеш да живееш с избора — казах му.
— Той ще умре така или иначе, Сам — обади се Коул.
Сам извърна лице и от двама ни и сплете пръсти зад тила си, загледан в безкрайните редици с книги на Бек.
Без да ни поглежда, каза:
— Добре. Съгласен съм. Намери го.
Срещнах погледа на Коул и го задържах.
На горния етаж чайникът започна да пищи и Сам безмълвно се изкачи по стълбите, за да изключи печката. Помислих си, че това се бе оказало чудесно оправдание да напусне помещението. Стомахът ми се беше стегнал при мисълта за това как щяхме да накараме Бек да се трансформира. Твърде лесно бях забравила колко много рискувахме всеки път, когато се опитвахме да научим нещо за себе си.
— Коул — казах, — Бек е най-важният човек в живота му. Това не е игра. Не прави нищо, в което не си сигурен, става ли?
— Винаги съм сигурен в това, което правя — отвърна ми той. — Просто понякога не съм сигурен, че тази история ще има щастлив край.
Трийсет и втора глава
Този първи ден, в който бях отново себе си, беше странен. Чувствах се нервна без дрехите и рутината си, знаейки, че вълкът продължава да дебне нейде в тялото ми, безмълвен и непредвидим. В някаква степен обаче се радвах на нестабилността си като млад вълк, защото знаех, че когато нещата се успокоят, ще се стигне до същите повлияни от температурата трансформации, каквито бе имал и Сам. А аз обичах студа. Не исках да се страхувам от него.
В опит да си осигуря поне мъничко нормалност, предложих да си направим истинска вечеря, което се оказа доста по-трудно, отколкото очаквах. Сам и Коул бяха заредили къщата със странна комбинация от храни, по-голямата част от които можеха да бъдат определени като „подходящи“ за микровълнова, и едва няколко, които можеха да се класифицират като „продукти“. В крайна сметка обаче успях да открия необходимото, за да приготвя палачинки и яйца — нещо, което според мен винаги минаваше за добро похапване — и Сам дойде, за да ми помага, а Коул се излегна на пода в гостната и се зае да зяпа тавана.
Погледнах към него през рамо.
— Какво прави той? Ще ми подадеш ли шпатулата?
Сам ми я подаде.
— Мисля, че мозъкът го е заболял.
Той се плъзна зад мен, за да стигне до чиниите, и за миг тялото му се оказа плътно притиснато в моето, а ръцете му ме хванаха през кръста, за да не ме бутне, докато се разминаваме. Усетих как ме изпълва пламенен копнеж.
— Хей — казах, докато той се обръщаше с чиниите в ръце, — остави тези неща и се върни тук.
Сам направи крачка към мен и в същия миг долових някакво движение с периферното си зрение.
— К… какво беше това? — гласът ми се беше снишил до шепот. — Спри!
Той замръзна на място и проследи погледа ми — някакво животно се промъкваше през задния двор. Тревата навън беше огряна от светлината на кухненските прозорци. За миг го изгубих от поглед, след което го видях отново до покритото барбекю.