Сега обаче не съществуваше правилен начин. Сега Грейс беше момиче, но беше и вълк и докато твърдеше, че не иска да се връща там, а самият аз не бях сигурен как ще реагират родителите й, исках тя да остане при мен. В някакво съвсем близко бъдеще щеше да ни се наложи да платим адски висока цена за тези откраднати мигове, но не мислех, че грешим, задето ги искаме. Прокарах пръсти през косата й, докато не стигнах до някакво малко възелче, след което ги отдръпнах и започнах отначало.
— Няма да те накарам да отидеш — казах.
— В някакъв момент ще трябва да се изправим пред този проблем и да намерим решение — произнесе замислено Грейс. — Ще ми се да бях на осемнайсет. Ще ми се да се бях изнесла от там преди много време. Ще ми се вече да бяхме женени. Ще ми се да не ми се налага да измислям правдоподобни лъжи.
Е, поне не бях единственият, който смяташе, че родителите й няма да приемат добре истината.
— Няма как — заявих с крайна увереност — да разрешим който и да е от проблемите си тази нощ.
След като го казах, осъзнах с известна доза ирония, че това бяха думите, които Грейс беше използвала толкова много пъти, за да ме примами в дебрите на съня.
— Тези мисли просто се завръщат отново и отново и не искат да ме оставят на мира — въздъхна Грейс. — Разкажи ми някаква история.
Спрях да докосвам косите й, защото това приятно усещане приспиваше самия мен:
— История?
— Като онази как Бек те е научил да ловуваш.
Опитах да се сетя за някаква весела случка, нещо, което нямаше нужда от много обяснения. Нещо, което можеше да я разсмее. Всяка история, свързана с Бек, обаче, в момента ми се струваше покварена от собствените ми съмнения. Всичко, свързано с него, което не бях видял със собствените си очи, вече ми изглеждаше измамно и недостоверно.
Насочих мислите си в друга посока и казах:
— Онова беемве комби не беше първата кола на Улрик. Когато дойдох тук за първи път, той караше малък, кафяв и ужасяващо грозен „Форд Ескорт“.
Грейс въздъхна блажено, сякаш това беше успокояващото начало на хубава приказка за лека нощ. Тя стисна с пръсти част от плата на тениската ми; действие, което моментално ме разсъни и ме накара да се замисля леко гузно за поне четири неща, които не бяха приказки за лека нощ или пък безкористни начини да утешиш едно скърбящо момиче.
Преглътнах и се съсредоточих върху спомените си:
— Беше наистина гадна кола. Когато минаваше през бабуни, нещо отдолу стържеше по земята. Мисля, че гърнето на ауспуха се беше откачило. Веднъж Улрик бе блъснал някакъв опосум в града и го беше влачил чак до къщата.
Грейс се разсмя с онзи кратък беззвучен смях, с който човек се смее, когато знае, че от него се очаква да го направи.
Продължих:
— Освен това смърдеше така, все едно нещо не е наред с двигателя. Сякаш изтичаше спирачна течност, някакви уплътнения се бяха подпалили или просто Улрик не беше изчистил добре останките от опосума.
Млъкнах, спомняйки си за всичките пътувания, които бяхме предприемали с тази кола, когато седях на седалката до шофьора и чаках Улрик да отскочи до магазина за бира или пък стоях край нея на пътя, докато Бек ругаеше угасналия двигател и се питаше на глас защо просто не бяхме взели неговата проклета кола. Всички тези случки датираха от дните, когато Улрик беше човек през повечето време. Тогава спалнята му се намираше точно до моята и често се будех нощем от звуци, които предполагаха шумно правене на любов, макар да бях почти напълно убеден, че Улрик е сам. Разбира се, не споменах пред Грейс за тази част.
— Това беше колата, с която ходех до книжарничката навремето — казах. — Улрик си купи беемвето комби от някакъв тип, който продаваше цветя край пътя в Сейнт Пол, така че аз получих „Ескорта“. Два месеца, след като бях взел шофьорска книжка, спуках гума с него.
Тогава бях на шестнайсет, в най-наивния възможен смисъл на думата; едновременно изпаднал в еуфория и ужасен от идеята да шофирам съвсем сам от работа до вкъщи за първи път. Когато гумата се пръсна със звук, който прозвуча като изстрел с пистолет току до главата ми, си помислих, че сигурно ще умра.