— И така, кой пише по-голямата част от песните? — попита Джен. — Или го правите групово?
— О, определено го правим групово — каза Джеръми с характерния си бавен и спокоен тон. Беше усвоил южняшкия акцент по същото време, по което беше приел будизма. — Коул пише стиховете, а после аз му нося кафе. След това Коул пише музиката, а Виктор му носи солети.
— Значи излиза, че ти пишеш повечето песни, така ли, Коул? — Джен повиши глас, за да го чувам по-добре на балкона. — Какво те вдъхновява?
От мястото ми на балкона, докато гледах право нагоре, имах на разположение две възможни гледки: тухлените стени на сградите от другата страна на улицата или квадратът от безцветно небе над мен. Всички градове изглеждат еднакви, когато лежиш по гръб.
Джеръми разчупи едната си вафла; можехме да чуем шумоленето на трохите, които се разпиляха по масичката.
Виктор се обади от другото легло. Все още звучеше така, сякаш страда от хормонален дисбаланс:
— Той няма да ти отговори на това.
Джен прозвуча искрено объркан, сякаш бях първият човек, който му отказваше:
— Защо?
— Просто няма. Той мрази този въпрос — изсумтя Виктор. Беше бос и изпука с ръка пръстите на крака си. — Въпросът просто е тъп, човече. Самият живот, не зацепваш ли? Той е нещото, което ни вдъхновява.
Джен надраска нещо в тефтерчето си. Беше левичар и изглеждаше странно, докато пише. Напомняше за кукла Кен, чиито части са сглобени по леко сбъркан начин. Надявах се, че си е записал: Никога да не задавам този въпрос отново.
— Добре. Ъъ. Вашият сингъл Единият/Или другият наскоро дебютира в топ десет класацията на Билборд. Какво мислите за този невероятен успех?
— Ще купя на майка ми беемве — каза Виктор. — Не, всъщност направо ще й купя Бавария. Там произвеждат беемветата, нали така?
— Успехът е условно понятие — обади се Джеръми.
— Следващият ни ще бъде по-добър — провикнах се от балкона. Досега не го бях произнасял гласно, но сега го бях направил, значи трябваше да е вярно.
Ново скрибуцаме на химикалката по тефтера. Джен прочете следващия си въпрос:
— Ъъ, това означава, че изместихте албума на „Хюмън Парти Министри“ от топ десет, където той престоя над четирийсет седмици. Съжалявам, четирийсет и една. Във финалния вариант на интервюто няма да има никакви грешки, обещавам. Та значи Джоуи от „Хюмън Парти Министри“ беше казал, че според него Да гледаш нагоре или надолу е останал на върха толкова дълго, защото много хора са открили себе си в текстовете. Мислите ли, че слушателите откриват себе си в Единият/Или другият?
Единият/Или другият беше за онзи Коул, който излизаше на сцената, противопоставен срещу другия Коул, който кръстосваше хотелските коридори през нощта. Единият/Или другият беше за осъзнаването на факта, че съм заобиколен от възрастни, чийто живот никога не бих могъл дори да си представя, че живея. Ставаше дума за натрапчивия ми вътрешен глас, който ми казваше да направя нещо, но аз не откривах нищо, което си струва да бъде направено. Ставаше дума за онази част от мен, която се чувстваше като муха, блъскаща се отново и отново в стъклото на прозорец. Ставаше дума за безсмислеността на остаряването. Ставаше дума за мелодия на пиано, която се беше получила от първия път. Ставаше дума за една вечер, когато бях извел Анджи на среща, а тя беше облечена с вълнена жилетка, която я караше да изглежда като майка си. Ставаше дума за пътища, които водеха в нищото, за кариери, които приключваха зад някое бюро, и за песни, изкрещяни в салона по физическо посред нощ.
Ставаше дума за осъзнаването на факта, че това беше животът, а аз нямах място в него.
— Не — казах. — Мисля, че откриват себе си в музиката.
Джеръми довърши вафлата си. Виктор продължаваше да си пука кокалчетата. Аз наблюдавах хора с размерите на микроби, които летяха над мен в самолет с размерите на мравка.
— Разбрах, че си бил хорист в църковен хор, Коул — продължи Джен, след като се консултира с бележките си. — Все още ли си практикуващ католик? А ти, Виктор? Джеръми, за теб знам, че не си.
— Вярвам в Господ — промърмори Виктор. Не прозвуча особено убедително.
— Ами ти, Коул? — подкани ме Джен.
Наблюдавах празното небе в очакване на нов самолет. Другият ми вариант беше да гледам безличните стени на сградите. Единият/Или другият.