— Истина е — сърцето блъскаше в гърдите ми, докато тайната пулсираше във въздуха между нас. Внезапно, в светлината на неговите подозрения относно вълците, аз се опитах да си припомня всичките ми разговори с Кьониг. Исках да разбера дали това ще промени начина, по който гледах на него, но нищо подобно не се случи.
— Тогава защо… Не мога да повярвам, че задавам този въпрос, но защо те остават вълци, ако знаят, че глутницата ще бъде избита.
— Те нямат контрол над това. Трансформациите са свързани с температурата. Вълци през зимата, хора през лятото. Всяка година имаме все по-малко време като хора, докато в крайна сметка не останем вълци завинаги. Освен това не запазваме човешките си мисли, когато се трансформираме.
Намръщих се. Откривах все по-малко истина в това обяснение с всеки следващ ден, който прекарвах заедно с Коул. Човек неминуемо се чувства объркан, когато е приемал нещо за даденост в продължение на години, а в един момент то започне да се променя. Беше все едно да установиш, че гравитацията вече не работи през понеделниците.
— Това е извънредно опростено, но общо взето, базовите правила стоят по този начин.
Чувствах се странно, когато произнасях думи като извънредно опростено или базови, но го правех просто защото самият Кьониг говореше в такъв официален стил.
— Значи Грейс…
— Се води изчезнала, защото все още е нестабилна заради времето. Какво се очакваше да каже на родителите си?
Кьониг обмисли думите ми:
— По рождение ли си върколак?
— Не, стана като в добрите стари филми на ужасите. Бях ухапан.
— А Оливия?
— Беше ухапана миналата година.
Кьониг леко изпухтя:
— Просто невероятно. Знаех си. Непрекъснато откривах неща, които ме водеха в тази посока, но просто не можех да повярвам. А когато Грейс Брисбейн изчезна от болницата, а след нея остана единствено онази окървавена нощница… Всички казваха, че е умирала, че е било невъзможно да е избягала сама.
— Тя трябваше да се трансформира — промълвих тихо.
— Всички в управлението обвиняват теб. Търсят начин да те разпънат на кръст. Най-вече Том Кълпепър. Той държи Хейфорт и всички останали, които искат парче от пая.
Сега в гласа му долових горчивина и това ме накара да погледна на него по коренно различен начин. Вече можех да си го представя без униформа, в дома му, как вади бутилка бира от хладилника, играе с кучето си, гледа телевизия. Реален човек, напълно различен от униформената му самоличност, с която го бях свързвал.
— Много биха се радвали да увиснеш на въжето.
— Ами това е просто страхотно, защото всичко, което мога да им кажа, е, че не съм направил нищо. Поне докато Грейс не се стабилизира достатъчно, за да се появи отново. А Оливия…
Кьониг замълча за няколко секунди, след което попита:
— Защо са я убили?
Главата ми беше изпълнена с мисли за Шелби, за очите й, които ме наблюдаваха през прозореца на кухнята, за гнева, който мислех, че съм видял там.
— Не смятам, че множественото число е подходящо в случая. Има една вълчица, която стои зад всичките неприятности. Тя нападна Грейс преди време. Нападна и Джак Кълпепър. Другите не биха убили момиче. Не и през лятото. Има достатъчно други начини, за да си намерят храна.
Напълно преднамерено се опитвах да изтикам спомена за разкъсаното тяло на Оливия от мислите си.
Пътувахме в мълчание минута или две.
— Значи ситуацията е такава — обади се Кьониг и този път с радост установих, че той продължава да звучи като ченге, независимо от това какво казва. — Те имат разрешение да елиминират глутницата. Четиринайсет дни не са много време. От теб разбирам, че някои от тези вълци най-вероятно ще бъдат неспособни да се трансформират дотогава, а други вече изобщо не могат да се трансформират. Значи говорим за масово убийство.
Най-сетне. Беше едновременно успокоително и ужасяващо да чуя как някой определя плана на Кълпепър като това, което представляваше в действителност.
— Нямаме много варианти. Би могъл да разкриеш какво представляват вълците всъщност, но…
— Не мисля, че това е добра идея — побързах да кажа.
— … но, както се канех да отбележа, не смятам, че това е приемливо решение. Да кажем на жителите на Мърси Фолс, че в техните гори има глутница вълци, пренасяща нелечима болест, малко след като същите са убили момиче…